"Гласът на България"
или
защо не излизат звезди от телевизионните формати?
Най-интересното от това, което прочетох от всички коментари за поредния телевизионен формат до тук е нещо старо и добре дъвкано от всеки по тази тема – нищо не се случва с тези прекрасни гласове след края на формата. Това е точно толкова вярно, колкото и невярно.
Да започнем с това, че всъщност „звезди излизат“ от телевизионните формати. При това процеса има положителен ефект въпреки самите участници във форматите. След като поясня защо смятам, че не се появяват звезди ще ви стане ясно и защо се появяват. И така, хайде да погледнем в мрежата.
Има хора, на които им се случват хиляди неща и без да са във форматите. В едно интервю на рапъра Спенс при Тото от Скандау той каза следното: Има три вида артисти. Едните са в медиите и са популярни. Другите са в ъндърграунда ( тоест не са в медиите изобщо, не ги използват като платформа за популяризацията си ) и пак са популярни. А третите казват, че са в ъндърграунда, но те всъщност са никому неизвестни все още артисти. Хора, които прохождат и не е ясно дали ще са популярни чрез медиите или ще са популярни, но ще са в ъндърграунда. Така или иначе те не са популярни за сега. Аз добавям, че има и такива, които са на същата Кота Нула, но казват, че са звезди. Тоест, пак са никому неизвестни и не е ясно на къде ще поемат.
Много от младите и талантливи участници в телевизионните музикални и шоу формати вярват, че участието в шоуто е достатъчно, за да са известни. Нещо повече – да са успешни! Това не само, че не е достатъчно, но е дори и много малка част от целия труд и устрем, който желаещите да успеят в шоу бизнеса трябва да положат. Едно време, още преди тези формати пък имаше друго вярване: Аз веднъж да мога да се появя в клуба на сцената и хората като ме харесат и гледай какво ще стане. Същото като от ТВ форматите.
Много от младите и талантливи участници в телевизионните музикални и шоу формати вярват, че участието в шоуто е достатъчно, за да са известни. Нещо повече – да са успешни! Това не само, че не е достатъчно, но е дори и много малка част от целия труд и устрем, който желаещите да успеят в шоу бизнеса трябва да положат. Едно време, още преди тези формати пък имаше друго вярване: Аз веднъж да мога да се появя в клуба на сцената и хората като ме харесат и гледай какво ще стане. Същото като от ТВ форматите.
Тук трябва да отбележим и още нещо. Бързият възход е много опасен често пъти с това, че зад него не се крие нищо устойчиво. Нищо, което да е наслагвано в годините. След една или две песни хората не получават нищо ново и скоростта, с която „звездата“ е изгряла е същата, с която и ще залезе. Защото да се качиш на върха не е лесно, но да се задържиш там е в пъти по-трудно.
Ако сте гледали участието на Калоян от Бургас в кастинга „На тъмно“ в 9-ти сезон на „Гласът на България“ ще помните какво ви каза той: „Те почнаха да ме канят за интервюта и участия ( след първото му участие във формата ), но аз бях далече. Бях на един кораб в морето.“ Това е едната страна – участниците уж искат, но в крайна сметка не са така дейни в последващите медийни и концертни изяви.
Другата важна за отбелязване точка е това, че ако искаш да успееш в какъвто и да е бизнес, който е свързан с уникалност – трябва да си уникален. Не да повтаряш 3 към 1 в твоя полза Селин Дион, Марая Кери или Фреди Мъркюри. Не! Ние тях можем да си слушаме и гледаме в оригинал когато поискаме чрез Интернет. Ако нямаш собствена продукция, ако нямаш идея за свой репертоар, ако мислиш, че с имитация ще станеш някого – не! В голяма грешка си.
Дори звезди като Джо Кокър и Филип Киркоров, които в основата си имат една и съща политика – пеят чужди песни – са уникални с това, че правят СВОИ ВЕРСИИ! Те не се правят на по-добрия оригинал. Просто „прочитат“ песента от своя гледна точка. Това е! Създават уникалност, като от добре позната песен правят съвсем друга. Нова. Тяхна си песен.
