6 години в Сингапур или за общото между колоезденето и сценичното поведение
Днес ще ви споделя някои особености за колоезденето и по-точно отношението към колелетата след употребата им в Сингапур. Когато говорим за Сингапур трябва да знаем едно много важно нещо. Тук има ред и той се спазва.
Под всеки блок, около всеки голям търговски център или друга обществена сграда има място да си оставиш колелото – да го наречем вело паркинг. Според архитектурата и вело паркингите са различни по форма и вид. Можеш да си оставиш колелото за час, ден или седмица. . . А там където живееш, разбира се, че и за месеци и години.
Тук кражбите на колелета са едно от най-големите престъпления, но това не значи, че се случват всеки ден и постоянно. Камери има почти навсякъде и риска да откраднеш колело не си заслужава. Крадците обикновено не са сингапурски граждани. Това са азиатци от съседни държави и Китай.
Но днес ще ви обърна внимание на много важен детайл. Хората еднакви навсякъде – използват най-малкото съпротивление, за да направят нещо. И тук наблюдаваме същото отношение към нещата, каквото се наблюдава и на сцената от соло изпълнители или в ансамбъл. Говоря за разпределение на сцената. Нали не си мислехте, че ще ви говоря за велосипедите в Сингапур в блога ми за сценично поведение!?
Сцената е нашия дом и ние трябва да се чувстваме комфортно на нея. Не бива нищо да смущава това, за което сме на сцената. Още по-малко пък грешки, които ние правим.
По време на нашето изпълнение трябва да уважим с поглед и/или лично присъствие всяка една част от публиката – централна, лява и дясна. За някои баладични песни не е нужно да се придвижваме по сцената, но е добре да се обърнем с лице към двата фланга на публиката. Но за по-бързи и динамични песни вероятно е добре не само да погледнем, но и да се преместим по-близо до публиката. Така де, всеки в залата се предполага, че е платил билет и заслужава вниманието на артиста.
Като изключим простото правило, че песента трябва да започне и завърши в чентралната част на сцената, остава на нашата съвест същинското разпределение на сцената по време на изпълнението. Но дори и това правило може да бъде нарушено, нали за това е правило. Може, но трябва да е оправдано и разбираемо от всеки за залата.
Обяснение постфактум от рода: Исках да покажа, че ХХХХ, но не ми се получи. – не работят в нашия случай. Няма как да го кажем на публиката. За това трябва предварително още в репетиционната зала да си направим план за движението ни по сцената и да го заучим. Трябва да го репетираме дори. Нещо повече. Да сме готови да го преправим „в движение” ако сцената е по-голяма, по-малка или с различна от предполагаемата форма и декори, апаратура и други предмети по нея.
Примери за нарушен баланс на сцената има колкото искате: солист пее в страни от центъра на сцената, солиста забравя да отиде в ляво или дясно на сцената, солист завършва песента си в единия ъгъл на сцената без това да е оправдано от сюжет, мизансцен, образ и т.н. Когато говорим за ансамбли на сцената положението е подобно, но тук присъствието на повече от един човек си оказва влиянието.
Най-простото нещо е ако са двама визуално да си разпределят така сцената, че да са заедно и да са в центъра, като са на еднакво разстояние от централната ос на сцената. Ако единия отиде в ляво, то другия може да отиде в дясно. Може да си разменят позициите спрямо публиката ( ляво и дясно ). Може заедно да отидат пред публиката по фланговете. . . Варианти колкото искате. Ако са статични, то трябва да се внимава да няма скупчване, особено ако става дума за ансамбли от 4-5 и повече изпълнители.
И понеже стана дума за велосипеди, вело паркиране и Сингапур сега вижте какво вдъхнови днешната ми статия за сценичното поведение на певците и по-специално разпределението на сцената по време на изпълнението.
