За sex-суалният акт, наречен „Сценична изява“.
Не слагайте червена точка!
Според една от теориите за публичното говорене и представяне говорителят е мъжът, а публиката е жената в това, което се случва. И всичко, което се случва на сцената и от сцената е всъщност един сексуален акт, в който инициативата е на мъжа. Всяко едно движение, поглед, дума и всяко едно намерение следват именно сценария на сексуалния акт.
Вероятно за по-младите читатели това обяснение няма да е много понятно, но аз ще опитам сега да го поясня с думи прости. Всичко в природата се случва именно по този сценарий: въведение, развитие, кулминация, заключение. Точно както сексуалния акт, както песента, филмът или театралната пиеса…
Да започнем с въведението. В него ние споделяме темата, за която ще говорим. Няма да влизам в подробности как и защо. Ако някой се интересува от публична реч може да ми пише лично и ще му обърна внимание по всички творчески и технически въпроси. Нещо повече – мога да го науча да представя пред хора идеите си, изпитните си отговори, бизнес идеите си и продуктите си. . .всичко.
Можете да се свържете с мен ТУК!
И така след въведението, в което ние сме „обещали на желаното момиче“ всичко, което тя очаква да чуе ( понякога това е музикалната интродукция и първи куплет на песента ) следва развитието. То може да е още един или два куплета. Към тях припеви, и дори малката прелюдия преди кулминацията, която има модерното име БРИДЖ. В това изложение ние подробно и с примери развиваме представеното във въведението. Представяме примери, създаваме картини, които „ухажваното момиче“ ( публиката ) очаква да чуе, развиваме историята си до степен да я доведем до онова очаквано затишие преди буря, което както вече казах се нарича бридж или мост.
Тук леко успокояваме. По този начин се получава изключително сензитивен контраст, който придобива сила и мощ, които ни дават възможност да внушим „светлото бъдеще“, което идва с кулминацията и да сломим и последната преграда. Ако се върнем към сексуалният акт, то отдавна тази преграда пред физическия контакт е паднала, но в песента говорим за това, че публиката е до такава степен загрята, че остава едно последно ваше движение или поглед и всичко ще се превърне в емоционална бомба с магнитуд поне на земетресение от 10-та степен по скалата на Рихтер. Да, този свързващ развитието и кулминацията мост има именно тази задача – да създаде усещане за още по-силен трус, поради голямата динамична разлика в двете части – моста и кулминацията.
За кулминацията какво да ви кажа!? Жестовете са големи, гласът се извисява високо, погледа „свети“, споделяте само и единствено положителни и красиви моменти, които да се запомнят и да накарат публиката да ви „поиска“ още веднъж. Обикновено тя е с обратен знак на развитието, в което може да има и някои песимистични моменти, тъжни и дори катастрофични истории. . . По този начин е още по-силно се внушава впечатлението от положителния край, от решението, което даваме ако говорим за бизнес представяне или ако просто разказваме виц.
Заключението… Там е тихо и спокойно, а ние имаме за задача просто да затвърдим това, което сме успели да направим в предните части. В заключението влюбените обикновено разменят последни ласки, които имат за цел да успокоят, а не да възпламенят отношенията. В този момент „мъжът“ прави всичко възможно ( поне аз така се надявам ), за да остави такова впечатление у жената, че тя да поиска отново да се срещне с него. Ако говорим за сцената, това е момента с поклоните, усмивките, благодарностите…
Добре де, след като ви разказах „цветно и стерео“ какви са общите неща между един сексуален акт и едно публично изпълнение на сцена нека още малко ви разясня това, което ми се струва важно.
Ако искате да „свалите“ едно момиче ( тук нека „момиче“ се разбира – публиката ), то на вас ви трябва да я познавате поне малко. А всъщност много. Вие трябва да сте си направили проучването – какво обича, как ще е облечена, ще имали готовност да танцува, а ще може ли да пее с вас и още мнооого други неща. Само ако я познавате ще знаете какво я вълнува и ще и го предложите.
Нещо изключително важно!
Трябва да си направите проучването ако искате да сте успешни в изявите си. В противен случай рискувате да разчитате на опита си и да налучкате в последния момент от сцената. Но както съм казвал нееднократно и съм писал и ТУК ( натиснете го това ТУК ) – ВСИЧКО СЕ РЕПЕТИРА И НА СЦЕНАТА НЕ СЕ ПРАВЯТ ИМПРОВИЗАЦИИ.
Неразбиране на публиката – това е сериозен проблем. Защо хората отиват да гледат шоуто, какво ги вълнува и какво търсят – музиката, текста, мелодията, нещо персонално или. . .? Ако знаем, че публиката обича груува на песента или солото или нещо друго можем да започнем с него, за да ги „хванем от самото начало за гърлото“. Ако е нещо друго – ще и дадем именно него.
Ако говорим за въведението, то интрото на песента за радио е кратко, но за концерт трябва да е различно. Трябва да е достатъчно дълго, за да ангажира вниманието на хората и да ги заинтересува. Типичен пример за това е песента на Queen „We will rock you“. Направете публиката част от шоуто.
Солото, което е нещо, което помага на певеца да развие тезата си, може да се удължи два и три пъти. . . Стига да знаем, че публиката обича това соло, този китарист, тази песен. . .
Финалът също може да е „лъжлив“ и да накара публиката да гадае кога точно ще свърши песента. . . И това е поредния елемент от отношенията артист – публика ( мъж – жена ), в които ние играем мъжката роля, а публиката е в ролята на ухажваната жена.
Не трябва да мислим, че ако на нас ни е харесало, то непременно е харесало и на публиката. Не бива да забравяме, че тя е дошла, доверила ни се е и ни е отдала вниманието си и времето си. Задачата ни е да и върнем подобаващо: уважение, внимание, отношение и всичко, което ще я направи щастлива от изявата ни. Но едно от най-важните неща, които трябва да ѝ покажем и дадем е самоуважението. Ако ние го притежаваме в нормални норми, то ще го покажем и на публиката и тя ще го усети, ще го приеме, ще го прегърне и ще ни го върне превърнато във взаимна обич.
