Едно приятелство, което се измерва с 2 десетилетия –
Европейски Младежки Поп-Рок Конкурс „САРАНДЕВ“
Преди повече от двадесет години за първи път на крехката възраст от двадесет и шест – двадесет и седем години бях поканен да бъда част от жури на конкурс. Вярвам, че съм изглеждал странно в компанията на маститите колеги, седнал на балкона в зоната с ограничен достъп и много хора са се чудели защо точно това младо момче ще ни оценява. По-интересното е, че първата ми покана да съм жури беше в Русия. Фестивалът „Роза ветров“ беше партньор на този, който ние с баща ми, композиторът Димитър Кърнолски правехме в България „Детски диск“.
Истината е, че поканиха него, но той, царство му небесно, се боеше да лети със самолет и на мен се падна честта да го заместя. От тогава, та чак до сега не спирам да съм част от всякакви видове музикални надпревари под формата на журиращ.
След успешния ми дебют в Москва бях поканен за жури на конкурса в Стара Загора – „Тракийска лира“. Един от онези форуми, които живееха в свят изпълнен с творческо щастие и ентусиазъм. За съжаление този празник в града на липите отдавна го няма или поне не е в такава форма, каквато би трябвало да е.
И тогава, в далечната 2000 г. дойде поканата, която всъщност направи така, че в чужбина да бъда популярен като Мартин „Mr. Festival” Кърнолски. Тогавашната директорка на младежкия дом в гр. Добрич г-жа Камелия Койчева ме покани да съм част от журито на конкурса. Това бе издание номер 12, а председател на журито беше композитора Борис Карадимчев.
Вече бях наемател на звукозаписния комплекс на МК „Балкантон“ и продуцирах певци и музиканти. Като човек, който мисли за партньорите и приятелите си предложих, направих предложение, а те приеха и после дълги години продължавахме така – аз давах награда „Продуциране на песен“.
Едно от интересните неща бе това, че имайки вече контакти с вокални педагози от чужбина, организатори на фестивали и конкурси, аз започнах да организирам международното участие в конкурса „Сарандев“. Вярно е, че това не бе изцяло моя работа и дори беше нещо като сътрудничество на добра воля. Все пак конкурса не започна с мен и имаше своите контакти и професионални приятелства с колеги по света.
Имаше години, в които с моя покана и предварителна селекция, нещо което нямаше на другите конкурси, в Добрич идваха участници от десет и повече страни. Това беше празник и същевременно такава възможност за българските вокални школи да се „премерят“ с колегите си от света, че наплива за българското участие беше огромен.
В последните години на мое участие като жури в конкурса дори имах честта да бъда и постановчик на конкурса. Заедно с прекрасния екип на младежкия дом правехме предварително разстановка на звук, декор, осветление, пишехме сценарии и репетирахме. . .
А колко български поп-рок звезди са били част от конкурсната програма, преди да полетят към върховете на шоубизнеса даже не се наемам да изброя. От добричлии, които се чувстват у дома си на този конкурс, до млади и талантливи хора от цялата страна. Спомнете си Румънеца и Енчев, Миро, Михаела Филева, Дамян Попов и още и още. . .
Тази година имаме юбилей! Най-старият действащ вокален, международен, младежки конкурс в България ще се случи за тридесети път. Като прибавим прекъсванията през годините поради различни причини, то нашето приятелство е с дата от преди 20 години.
Смята се, че 20 години е разликата между поколенията. Ако се вгледаме в другите конкурси в България, ще видим, че повечето от добрите такива и останали на сцената на фестивалния живот у нас са създадени някъде около двадесетата година от създаването на добричкия доайен. Много са вдъхновените организатори от екипа, ентусиазма, отношението и участниците в конкурса „Сарандев“, които повлияни от красотата, дарованието и творческия полет на това забележително събитие създават свои не по-малко интересни и уникални фестивални и конкурсни събития.
Когато разбрах, че юбилейното издание ще се случи нещо в мен не просто трепна. Нещо в мен накара сърцето ми да бие учестено и да ме кара да си спомням какви ли не събития, кое от кое по-прекрасно. Да, като всяко нещо и ние, да да, добре видяхте. Написах: и НИЕ. Та, и ние от „Сарандев“ сме имали своите проблеми, но те са отстъпвали пред радостните очи, вълнението на публика и участници. . . Знаете ли, че имаше препълнени зали без значение колко дълги бяха концертите? На колко конкурса можете да се похвалите с такова отношение на публиката, която не е част от екипите, съпровождащи участниците?
Няколко думи за журито. Така де, все пак аз съм бил част от него през цялото време. Нека започна с човека, който е част от него от самото начало и няма пропусната година – Николай Текелиев. Не трябва да го представям, нали? Мая Райкова е друг голям приятел на конкурса. Николай Бинев, който придава такъв аристократизъм на компанията ни, какъвто рядко можете да срещнете. Етиен Леви с не пресъхващият си извор за весели истории. От чужбина винаги е имало представители на фестивали, медии и професионални съсловия, които са били също част от журито.
Председатели на журито по традиция са били и остават български звезди от поп музиката – певци и композитори. Лили Иванова, Йорданка Христова, Васил Найденов, Орлин Горанов, Маргарита Хранова, Георги Христов, Нели Рангелова, дует Ритон, Вили Казасян, Борис Карадимчев, Хайгашот Агасян и други невероятни личности, вдъхновявали не едно поколение българи.
Всичко може да се напише и опише, но едно нещо не знам кой и как би могъл да разкаже с помощта на словото. Това е атмосферата, която обгръщаше младежкия дом, залата, задкулисното пространство и дори града в дните на конкурса.
Не случайно започнах с това, че ще ви споделя за приятелство от десетилетия. Дори ще продължа малко по-нататък. От конкурса „Сарандев“ имам създадени приятелства, които продължават до днес. Самият форум е предпоставка за дълготрайни топли лични и професионални отношения.
