Публична реч - 2 неща, за които да поговорим: движението по сцената и основните позиции на тялото по време на презентация
1. Що е презентация?
Ако потърсим определението на думата презентация ще открием две основни определения, но преди това нека кажем, че българската дума е ПРЕДСТАВЯНЕ. Едното гласи: Даването на нещо някому и по-специално като част от церемония. Ще го разтълкувам така: дипломатите представят, презентират своите акредитивни писма и документи. Това е стара церемония, която е позната от векове.
Второто определение гласи: Презентация е когато посредством реч или изказване се представят работа, нов продукт или идея пред публика с разяснения и показване на продукта или свързани с него материали.
Това, разбира се, е точно казано, но дали е достатъчно? Но дали е достатъчно, за да го разберем? Да погледнем представянето на идеи. Това правят обикновено хора, които са в политиката, в гражданските движения и общества, които събират пари за благотворителност и други подобни. Ако говорим за продукт, то тогава става дума за търговски представяния и продажби. Често пъти това са стоки и услуги, които се представят пред отдел, борд на директорите или просто случайно събрана публика, която да направи покупка в последствие. Същото се отнася и за представянето на работа. Обикновено това са конкурси за подизпълнител или просто директен изпълнител на поръчка за дадена фирма или организация. Може да не е свързана непременно с услуги към клиентите на тази фирма или организация, а да е ремонт на сграда, доставки на някакви стоки или услуги. . .
Да обобщим за случаите на публично говорене познати още като публична реч или английското public speaking: Презентация представлява акт на публично говорене, което може да бъде подкрепено от технически средства ( екрани, презентационни материали, звук, светлина и други ) и има за цел да накара публиката да извърши някакво действие.
Понеже добавих мъничко от себе си ще го разясня. Обикновено търговските представяния, услугите, представянето на работа изискват от публиката да купи нещо. Но ако говорим за идеи, вероятно става дума за политически представяния и тогава очакваме публиката да вземе решение и да гласува по определен начин или да направи стачка, протест, шествие и т.н.
Смятам, че с това се изчерпва максимално подробно определението на думата Презентация от гледна точка на публичната реч.
2. Видове презентация
За да разберем още по-добре що е то презентация трябва да разгледаме и какви видове презентации има. Можем да разделим видовете презентации по няколко различни признака. По теми, по видове сцени, на които се водят и по технически особености. Правя уточнение, че в тази публикация разглеждам основно презентация на сцена и свързаните с нея движения и позиции на тялото. Когато разгледам подробно онлайн презентациите тогава ще говорим за техническите особености и позициите на тялото, движенията и други детайли, които са характерни за този вид презентиране.
A. По теми – какво точно трябва да значи това. Аз мисля, че още с отговорът на въпроса „Що е презентация?“ имаме отговор и на този въпрос. Темите са търговски, политически, икономически, граждански и какви ли не други. Тук трябва да отбележим, че темата предопределя някои от ограниченията и възможностите на презентацията. Понякога това е възможността да използваш екран или да раздадеш папки с документи. Друг път е да излезеш по-спортно облечен, а не строго официално и т.н. Само по себе си разделянето на теми може да е доста широко по обхват действие. Няма да се задълбочаваме днес над този въпрос повече.
B. По видове сцена – тук става дума не просто за понятието сцена, а за пространството, на което се води презентацията. Ако сме на театрален тип сцена вероятно ще имаме голяма аудитория – сто, двеста или повече зрители. Ще стоим по-високо, което внушава определени чувства и отношения към говорещия в главите на хората. Ще ни виждат в цял ръст особено ако няма някаква форма на катедра с микрофон, зад която да се „скрием“ поне частично от очите на публиката.
Ако сме в офиса на фирма, в техния салон за срещи и презентации може да е малък и да побира четири или пет човека. Може да са петнайсетина, но едва ли ще има сцена, завеса, осветление и т.н. технически приспособления. Може дори презентацията да се води седнал. Наличието на маса и столове може да ограничи видимостта на публиката по отношение на цялото тяло на говорещия, а може и да има пространство до екран, на който ще се представят различните идеи или продукти.
Различно е ако сме на открито. Колкото и да е мощна озвучителната уредба винаги има странични разсейващи фактори. Хората не могат да бъдат „заставени“ да гледат и слушат внимателно, особено когато говорим не за концерт на много популярен артист, а за говорене на политически или други теми. Залата има ограничен капацитет, а откритото пространство често може да поеме доста голям брой зрители. Но ако в залата можем да „въдворим“ тишина и ред по-лесно, то на открито това е доста по-трудна работа. Мисля, че и тази характеристика я изчерпахме достатъчно подробно.
C. По технически особености и изисквания – тук говорим за това какво ни е нужно или съпровожда презентацията. Има презентации, каквито са тези на идеите. При провеждането им на голяма и открита сцена, огромно количество хора и не достатъчно голям екран, на които няма смисъл от показването на диаграми, снимки и други. Просто, защото от голямо разстояние тази визуално информативна част губи смисъла си. Хората не могат да видят добре това, което се показва. Тогава гласът е най-важен. Ако има екрани, които да показват говорещия на тези, които са по-далече на тях не се показва нищо друго. Или пък поне много рядко се показват допълнителни материали.
Когато става дума за представяне пред няколко човека може да ползвате компютри, екрани, лазерни показалки, печатни материали и много други неща. Не че е задължително, но в този случай много помага. Тогава личният контакт с всеки един от публиката е много силен и важен за успеха на говорещия.
Екраните и представянето на визуални помощни материали на тях са най-често използвани, когато публиката е до сто или двеста човека. В не особено големи зали. И тогава, когато имаме основно представяне на нов продукт или идея. Такива са случаите на TEDx. Там се говори пред сравнително не голяма аудитория, говори се не повече от шестнайсет до осемнадесет минути и се използват компютърни програми за подсилване чрез визия основната тема. Тоест, по технически средства и изисквания сцените са безкрайно много по вид, но можем да определим, че визуалните помощни средства намаляват тогава, когато публиката расте количествено. Както стана вече дума пред многохилядна аудитория таблици и графики много рядко се използват за разлика от представянето пред няколко човека до няколко десетки в публиката.
3. Основни позиции на тялото
След като изяснихме някои базисни позиции за понятието презентация ще ви представя основните позиции на тялото по време на презентация. Ще поговорим и за някои плюсове и минуси.
Ако сте чели книгата ми „Пеещото тяло“ ( натиснете заглавието за да се запознаете с книгата ), която се занимава със сценичното поведение на певците и по-специално представлява методика за обучение по тази тема вероятно сте видели обяснението на този въпрос. Всеки, който се е занимавал с пеене знае, че на сцената не обръщаме гръб на публиката. Винаги има изключения. Ако образа го изисква, ако имаме танц или ако имаме нещо специално да вземем за кратко време, а то се намира в дъното на сцената. Каквато и да е причината тя трябва да е понятна за публиката и логична за това, което правим. Същото се отнася и при публичното говорене. Не бива да обръщаме гръб, но понякога се налага. Било поради особености на сцената, било, че сме оставили нещо в дъното на сцената и ще си го вземем сега… Да не повтарям отново тези неща, нали?
Друг въпрос са позициите на тялото в профил и анфас. Профилът е позиция, която използваме ако се обръщаме към някого по диагонал и през цялата сцена. Тогава основната част от публиката вижда нашия профил. Също така ако трябва да погледнем екрана и да посочим нещо. Добре е да сочим с вътрешната ръка, тази, която е по-близо до екрана. По този начин оставаме „открити“ към публиката. Дребно нещо, но езикът на тялото работи и като спим! Важните неща е добре да казваме като гледаме публиката в очите и сме анфас обърнати към тях. Тогава думите имат най-силно въздействие над публиката. Но, разбира се, това не означава, че не можете да въздействате силно на зрителите ви и в някаква друга позиция на тялото ви спрямо тях.
Да погледнем към основните позиции на тялото. Изключително важно е да разберем, че обръщането на гръб е онзи случай, който се явява изключение. Профилът е най-голямото завъртане спрямо публиката и се използва, за да насочите вниманието ѝ към нещо на екрана зад вас или да погледнете по диагонал към другата част на залата. Важните неща се казват като гледаме публиката в очите.
4. Движение по сцената
Това е нещо, което трябва да усвоим добре. Движението винаги привлича вниманието на зрителите. Защо животните ленивци оцеляват в природата? Защото се движат много бавно и реално не привличат погледа на хищниците. Но да отбележим веднага, че постоянното движение по сцената пречи на публиката да се съсредоточи над това, което и говорите. Многото движение като на тенисист на финална среща от турнир от Големият шлем не носи плюс към презентацията ви. Тогава какво да правим?
Вече споменах, че важните неща се казват с лице към публиката. Дори и да сте обърнати в профил то най-добре е да не се движите по сцената, когато съобщавате важни неща. До зрителят трябва да стигне само аудио информацията. Тя е важна в този момент. Спрете и го кажете. Нека няма разсейващи фактори като смяна на графика от презентацията ви, ходене по сцената, излишно жестикулиране и други подобни. Нали искате публиката да направи нещо след като завършите с презентацията си?!
Друг важен момент е, че движението по сцената трябва също да е логично и лесно разбираемо за публиката. Като начало трябва да знаем къде сме позиционирани. Къде ни е катедрата или мястото, от което трябва да започнем и свършим. Често пъти, когато се използва екран с голям размер мястото но говорещия е някъде в страни, а не в центъра на сцената. Това по естествен път определя това място като „център“. Което не значи, че не можете да застанете в реалния център на сцената ако това, което прожектирате на екрана позволява и ако проектора не прожектира върху голяма част от тялото ви нещо. И така, отново да се върнем на важните неща, а кои са те в една презентация ще говорим в някой от следващите материали. Та важните неща се съобщават без движение по сцената и по възможност там, където ви е цeнтъра на презентацията. Окото на зрителя е свикнало или поне лесно свиква с това, че вие говорите и се движите по сцената, но движението ви по сцената преустановява, когато в словесният ви поток се появява стълбовете на вашата презентация. Всичко преминава в статика, а вие сте на едно и също място, докато говорите. Да напомням ли за Павлов и кучето?
Друго, което ще обсъдим сега е колко и кога да се движите по сцената. Добре е, да си определите „мизансцена“ предварително. Да си разпределите така съчетанието от време и движение, че да имате равно по възможност време, в което да обърнете внимание на всички хора в залата. И тези, които са в централната част на публиката, и тези в ляво и тези в дясно. Като началото и края на презентацията ви е добре да са в условният, както вече стана ясно, център на сцената.
Мислете за информацията, която трябва да доведете до знанието и съзнанието на публиката ви като за стихотворение. Ние знаем, че стихотворението се дели на куплети. Тоест, има ясни дялове дори и да са сто и петдесет на брой. Така че тези дялове, които вие имате във вашата презентация си ги разпределете по начин, който да ви даде възможност след началото и преди края на презентацията ви да обходите цялата сцена. Като това трябва също да се балансира по време. Представете си, че на тези в ляво отделите 2 минути, а на тези в дясно 10 минути. Всички ще го видят и разберат, че нещо не е наред, пък било то и на интуитивно ниво.
Добре, разпределихме информацията на дялове и определихме кога и в каква посока ще се ходи. Колко време ще се седи и на къде ще ходим после. Остава въпроса в кой момент да ходим по сцената? Този въпрос има лесен отговор. Също както важните неща се казват без движение по сцената, така и движението става тогава, когато не говорим или прост казваме нещо, което не е толкова важно. Може да е някаква вметка или използваме случая, докато публиката се смее или аплодира нещо. . . Можем да ходим и да говорим, но е добре да сме обърнати към тези, на които говорим и да се движим към тях. Ето го примера: Ако сте в левия край на сцената и започва нов дял можете да се обърнете към далечния десен фланг на публиката. Да им кажете новата точка, под заглавие или тема и след това гледайки към тях да тръгнете и да им говорите. Не на всички! Само на далечния десен фланг. Надявам се, че е ясно!
А ако сме много напред и трябва да се върнем назад какво да правим? Ползваме същата техника от преди малко, но е добре да не се говори. Тоест, публиката вижда, че вие трябва да се върнете на своето място. Направете го бързо, но не тичайте сякаш изпускате трамвая. Обикновено сцените не са чак толкова дълбоки тогава, когато говорим за презентации. Вероятно ще сте около 4 – 5 крачки напред, което са 2 до 3 секунди ходене. Така че ако завършите дяла си, който говорите можете спокойно да се обърнете и да се върнете там, където искате да сте. Ще отнеме малко време, но трябва да изглежда естествено, а не припряно. Връщате се, обръщате се и продължавате напред. В такива случаи помагат много две неща: чувството за хумор и честното споделяне с публиката. Първото е дар Божи. Не всеки може да се шегува, а колкото е по-голяма една публика, толкова по-трудно е да се шегувате на някакви много изтънчени теми. Защото с пълна сила важи законът на физиката, че една система е толкова стабилна и надеждна, калкото е стабилен и надежден най-слабият и елемент. Сега си го прочетете още веднъж, но си мислете за нивото на интелегентност, образованост и чувството за хумор на публиката! Но има изход и той е свързан с вашето чувство за хумор и умението ви да се шегувате СЪС СЕБЕ СИ!
Ако първият вариант ви е далечен опитайте с втория. Винаги работи! Просто им кажете нещо като това: Като гледам съм се отдалечил много от мястото ми на сцената и сега, с ваше позволение, ще се върна пак там. Това е железен подход и създава чувството за превъзходство в публиката. Те започват да си мислят, че вие грешите и в повечето случаи ще ви симпатизират. Но с тази техника също не трябва да се прекалява. Бъдете честни и откровени, но не обяснявайте след всяко изречение колко много сте сбъркали, защото сте показали грешен документ, защото сте на грешното място, защото сте си забравили текста. . . Не! Тогава вече от предизвиканото състрадание публиката ще премине в насмешка. Всяко нещо трябва да е с мярка!
Нещо, за което малко хора говорят е какво да направим след края на презентацията си. Артистът се покланя и излиза. Но вие не сте артист и трябва да си съберете реквизита от сцената: компютър, мишка, кабели, лазерни показалци и т.н. вещи и техника, които са ви служили по време на презентацията. Най-доброто е ако може някой от организаторите да го направи. По този начин вие от лекторът, знаещият, можещият няма да се превърнете в техническо лице, което се грижи говорещите на сцената да се чувстват добре и да си свършат работата качествено. Не ме разрибайте погрешно, моля! Без техническите служби сме загубени и добрият професионалист трябва да се пази и уважава. Тяхната работа е точно толкова важна и отговорна, колкото и нашата на сцената. Но да почнете да клякате, да дърпате някакви захранващи кабели и да се въртите по сцената. . . ако може го избегнете. Това само ще остави доброто впечатление за по-дълго в съзнанието на публиката ви.
5. Жестове
Тази тема ми е любима. Ако и вас ви интересува погледнете какво съм писал ТУК и какви видео материали съм публикувал ТУК. Добре, дойдохме до жестовете. Що е това жест? Жестът е движение на тялото, ръцете или лицето, което предава информация по визуален път. Тук трябва да добавим още нещо, което е важно. Жестът трябва да допълни информацията, а не да я повтаря. Тоест, не бива ако казвате че един човек прави нещо, да показвате с пръст ЕДНО. Разбира се, че това се прави тогава, когато наистина ТРЯБВА да подчертаете, че е ЕДИН човек. Но това е рядко. В повечето случаи такива повторения на думите с жестове се използват в най-важните, кулминационните моменти от представянето. Опитайте да покажете какъв е този човек, защо прави това, което прави, радва ли ви това, той щастлив ли е. . .
Жестовете са ниски, средни, високи и екстремно високи. Това е определение по ниво на изпълнение на жеста. Ниските жестове са под нивото на лактите. Обикновена са малки по амплитуда. Средните по ниво жестове са от нивото на лактите до нивото на брадата на лицето. Високите са тези, които се правят пред и на нивото на лицето, а екстремно високите преминават нивото на главата. Последните се използват предимно в кулминационни моменти. Когато трябва да се подчертае и сложи точка на представянето, преди заключението. Те са рядко използвани по понятно причини. Високите жестове пък са тези, които предшестват екстремно високите жестове и също не са особено често ползвани. Най-често се използват средните жестове, които покриват торса и са в услуга на дългата част от разговора. Предвид голямата разлика между най-ниската и най-високата точка на средните жестове те имат възможността да запълнят по-голяма част от представянето, като в същото време не ощетяват градацията на представянето с еднообразни по ниво жестове. Ниските жестове са по-скоро рядко използваеми като високите. Те не се виждат отдалече, поради това, че обикновено са малки по амплитуда. Но пък имат своята роля, когато трябва да се градира разказа ни.
Освен по височина жестовете могат да се разграничат и по амплитуда, както вече стана дума. Също така и по скорост на изпълнение. Амплитудата е обема пространство, в който се изпълняват жестовете. И бива, разбира се, малка, средна, голяма и екстремно голяма. Скоростта е се разделя на бавна, умерена или средна, бърза и екстремно бърза.
Какви видове жестове имаме според предназначението им? Тук можем дълго да изброяваме и да създаваме групи и под групи на видовете жестове. Нека просто ви „нахвърлям“ няколко, за да придобиете представа. Жестовете могат да бъдат: указателни, въпросителни, допълващи, акцентиращи, противоположни по смисъл на думата и много други.
Основното, което трябва да се разбере за жестовете е, че те са най-голямата част от общуването между хората. Доказано е, че над 60% и дори 70% от комуникацията ни се осъществява по невербален начин. Тоест, хората „слушат“ езика на тялото и често пъти основното, което се казва от ораторите, учителите, политици и търговски представители не се „чува“. За това, когато попитате някого: Как беше филма/спектакъла/концерта? Отговорът често е на база емоции: „Тоя ни отвя шапките.“, „Спектакълът беше неземен. Направо летях с героите.“, „Няма такова чувство за свобода и удоволствие!“. Това е потвърждение на думите ми, че хората по-скоро търсят наслада на база чувства, спомени, емоции отколкото на информацията, която се споделя от сцената или екрана. С други думи ако искате да сте добри в публичното говорене не е достатъчно и дори е изключително малко това, да умеете да говорите правилно и интересно. От сцената, трибуната или екрана е по-важно какво вижда публиката. Едва 15% от успеха на презентацията ни зависи от информацията, която имаме да споделим с публиката ни.
Улисан в подробностите на основните видове жестове почти щях да пропусна да ви разкажа за изключенията. А именно: паразитни жестове, неприлични жестове, сгрешени жестове и други.
Да разгледаме паразитните жестове. Те са обикновено често и ненужно повтарящи се жестове, които пренасищат представянето ни с повторение и губят смисъл и силата на внушение, което жестовете носят. Много приличат на паразитни думи и звуци. Например ако някои хора често повтарят думата „такова“ или звукът „Ъ“ или „А“, то други често пъти за разказа си използват жестове, които не носят никаква допълнителна ценност към общото представяне. Например – хоризонтален жест на нивото на лакътя, който извършва движение от предната част на тялото към страните в ляво или в дясно. Друг такъв жест е „режещият“ жест. Много хора, докато говорят, правят режещо движение с ръката сякаш държат нож. Ако това е единичен случай науката за езика на тялото има обяснение. Но ако това е често повтарящ се жест по всякакъв повод – същата наука казва, че е паразитен жест. Пазете се от такива вредни за представянето ни жестове.
Неприлични жестове са такива, които създават асоциации в главите на хората с непристойни думи, пожелания, обиди и други. Тук не става дума непременно и само за общоприетите неприлични жестове. Често пъти дори има случаи на неприлични жестове поради непознаване на характерните особености на регион, страна, народ. . . Ако вдигнатият палец в древен Рим е означавал „Да живее“ и до ден днешен се използва като знак за нещо добро в по-голямата част от света, то същия жест в съвременна Гърция е много обиден. Накърнява мъжкото достойнство много сериозно. Но това е много особена част от жестовете, която трябва да се знае от хора, които се представят на международно ниво.
