Д-р Мартин Кърнолски | Блог за Сенично поведение - дискусии, учебни материали и обучения!
Този блог е на д-р Мартин Кърнолски и е посветен на развитието на Сценичното поведение на певците. Тук ще намерите учебни материали, дискусии и любопитни неща от света на сценичното поведение.
Stage performance, Stage. performance, Martin Karnolsky, music, staging, education, singing, vocal, сценично поведение, сценично, пведение, Мартин Кърнолски, образование, пеене, вокал,
1815
page-template,page-template-blog-vertical-loop,page-template-blog-vertical-loop-php,page,page-id-1815,page-parent,ajax_fade,page_not_loaded,,columns-4,qode-theme-ver-10.1.1,wpb-js-composer js-comp-ver-5.0.1,vc_responsive

Любо Киров – малките тайни за успех на сцената – разкрити само пред вас!

Започвам тази публикация в блога си с ясното съзнание, че това  ще бъде един дълъг анализ, пълен с много и интересни малки, но важни неща за певците. Важни, не защото аз ги казвам, а защото пред нас стои един жив учебник за слънчев и близък контакт с публиката – обичаният от много хора Любо Киров. Дано имате търпението да прочетете до край!

Избрах да напиша анализ на концертно изпълнение именно на Любо, защото той обича да помага и често пъти, когато пише текстове за други хора просто ги подарява. Чрез моя анализ Любо се съгласи да подари част от тайните си на изпълнителите, тръгнали да покоряват високият връх на съвременната музикална сцена.

Нека започнем с това, че по мое мнение тази песен е първа в клубният концерт на Любо Киров. Обърнете внимание как започва всичко – разговор с публиката и мноооого дълга интродукция. Около минута  ритъм секцията “подгрява” второто обръщение към публиката в което Любо подканва аудиторията да е активна. И обърнете внимание как – с въпрос и констатация: “Какво казвате? Не ви чувам!”. По един съвсем нормален и човешки начин още с първия контакт започва “разговор” с публиката. Подкрепен с жеста за повторение на 1,17 мин. и чак минута и половина след началото на песента започва пеенето.

 

 

Забелязвате ли, че Любо Киров се обръща към негово дясно няколко пъти в първите 90 секунди? Вероятно там в публиката има някой, когото той познава или пък е намерил усмихнати и добронамерени към него хора. Контактува с тях, защото те му дават опора в началото на неговият концерт да преодолее стреса от вълнение и от незнание как точно ще реагира публиката. Защото публиката е жив организъм, който никога не е еднакъв и не повтаря реакции и отношение два пъти по един и същи начин. В този момент Любо използва един много прост и стар трик, на който се опитвам да науча своите ученици – търсете приятели и роднини в публиката. Ако нямате – търсете добронамерени непознати и започнете да “работите” над контакта с тях. Другите ще се заразят от тях и ще търсят също контакта с вас, но вече вие ще решите с кой, колко и кога да контактувате. Направете някой специален още в първите секунди и цялата аудитория ще иска да е специална след това!

Преди да обърна внимание на фактическото поведение на солиста искам да разгледам и нещо, което на нашата концертна и клубна сцена не се случва често. Музикантите често пъти не смеят да променят аранжиментите на своите песни, а какво остава ако свирят и пеят ЧУЖДИ песни!? Става дума най-вече за продължителността на отделните дялове в музикалната форма. В този случай имаме около минута и половина интродукция към песента. Това е продиктувано от това, че на концерт публиката е многобройна, а когато имаме количествени натрупвания се получават качествени изменение. В нашият случай времето нужно за реакция на един човек е много по-късо от времето за реакция на сто или двеста човека. Но още по-дълго ще е ако са няколко хиляди души в публиката. За това е нужно да се даде време на максимално количество хора да се НАСТРОЯТ за това, което ще се случва. Ето поради тази причина трябва да съобразяваме различните изпълнения пред публика и да им правим различни аранжименти. А защо не и да са различни и по стил? Но това е шанса да концертираш с музиканти на сцената, а не със записан музикален съпровод.

 

Концерт на Любо Киров

Любо Киров по времена концерт

 

В първата минута от интродукцията Любо дава възможност на Калин Вельов да “нажежи” атмосферата. Какво прави той – освен, че представя Калин и се отдръпва в страни на сцената. Обръща се така, че да има визуален контакт с Калин и да не изпуска от очи публиката или поне част от нея. Точно когато минутата изтича Живко Петров започва да включва бас, Ангел Дюлгеров своята китара и това е знак, че е време за втората част от разговора с публиката. И тук виждаме обикновеното човешко и простичко общуване, но не лишено от самоуважение и най-вече уважение към публиката.

Още първата дума “Няма” е отправена към публиката с широко отворени очи, усмивка и, забележете, жест, който “отхвърля” вероятността Любо да попита. Тоест, естественото поведение на сцената не трябва да е различно от естественото поведение извън сцената. Жестът трябва да допълни словото, а не да го повтаря! Жестът трябва да му допълни информацията, която словото носи и това да е с личното отношение на изпълнителя.

Обърнете внимание на елегантният начин, по който Любо във втората фраза се обръща към Живко Петров и му дава знак за някакви промени в свиренето му. Знакът е такъв, че може да означава и, че Любо “се кефи”, но може и да е знак за по-различен акомпанимент. След довършителните технически работи от втората минута идва време за припева. Преди това, в момента, в който не пее между куплет и припев, Любо поставя микрофона на стойката. По този начин освобождава ръцете си, но застопорява тялото да не се движи по сцената излишно. А също така не отвлича вниманието на публиката с излишни движения пред лицето си до като пее! Припевът е достатъчно познат и Любо дава знак на публиката да пее. Забележете как го прави: усмивка, среден по височина открит, отворен жест с ръцете, в следващите фрази се появяват така наречените в науката за езика на тялото “диригентски жестове”. С тях той указва посоката на мелодията и посочва най-високият тон във фразата и оставя публиката да пее като я подканва с очи и още по-широка усмивка.

 

Любо Киров в действие

Любо Киров

 

Сега е момента да насоча вниманието ви и към още нещо. Любо Киров добре  разбира важността на индивида в публиката, но също така разбира важността на цялото множество в залата. До момента не си е позволил никакъв контакт с танцуващите пред него мъж и жена. Той добре разбира, че те ВЕЧЕ се явяват “стена” за визуалният контакт с другите и старателно отбягва да насочва вниманието на публиката към тях. Нещо повече, липсата на конкретна връзка с тях, на дори визуален контакт, дава усещането за важност на всеки един в залата, а не само на тези, които са активни, не се притесняват да танцуват сами пред аудитория, не се притесняват да се чувстват свободни и т.н. аргументи, които биха се родили в главата на наблюдаващите. Не всеки е готов с първите звуци на песента да стане и “солистично” да танцува пред погледа на другите и то преди купона да е започнал фактически. С това си действие Любо успява да задържи вниманието и уважението на подсъзнателно ниво на всеки един човек в публиката.

В началото на краткото соло на китара преди втори куплет, Любо издебва момента, в който да “сподели” чувството си от това, което се случва – 2,40 мин.:”Просто нямам думи!”. И го подкрепя с подканващ жест, тоест, продължавайте да ме удивлявате с активността си и желанието за празник!

Да продължим с втори  куплет. Отново подканващия жест към публиката, който на пръв поглед “не е от тази песен”, но всъщност поддържа публиката и я приканва да бъде активна. И следва цяла една фраза, в която Любо отново гледа в онази първа точка в публиката на свое дясно, където намери подкрепа в началото на песента. На следващия акцент в музиката: “Да питам – НЯМА!” – певецът вдига рязко ръка и подкрепя твърдението си с жест, който “изхвърля” възможността да попита. Но по-важното е, че акцентът в музиката е подчертан с действие, с жест! Нито за миг не трябва да забравяме, че пеенето е ЧАСТ от музикалната форма “песен”! Има и други компоненти като акомпанимента, който дори и на запис е част от песента и трябва да бъдат отбелязвани от пеещият, от този, който “разказва” историята. Следват два дълги погледа в ляво и в дясно на публиката – не трябва да пренебрегваме нито един човек дошъл да ни чуе как пеем! Не трябва да пеем само на хората пред нас! Залата в “Студио 5” е с доста широко разположение на публиката  и това допълнително усложнява работата на певците, когато трябва да общуват наравно с всички на концерта.

 

Любо Киров замислен за бъдещето седнал на стърбите пред дома си

Любо Киров на стълбите пред дома си

 

В припева веднага се включват “диригентските жестове” и управлението на публиката отново става приоритет на Любо още в първата фраза. Включително  това, че прави крачка назад от микрофона, за да “отстъпи правото на публиката да пее”, да освободи сцената за публиката. След това си “довършва” припева сам, за да подготви публиката за едни дълги концертни сола на китара и ударни.

За първото соло, това на китарата, Любо насочва вниманието на публиката към колегата си, като дава характерното за него определение на хората с които работи:”Едно добро момче, дами и господа!”. Тук по-важното е кога го прави!!! Любо представя Ангел Дюлгеров между две негови музикални фрази! В никакъв случай не  се опитва да разконцентрира вниманието на публиката с говор върху носителят на информация, който в момента е китарното соло. Когато цялата публика е ангажирана със солото на  китара Любо намира време и начин да даде сигнал на озвучителя да коригира звука на сцената – отново, когато това ще пречи най-малко на зрителите в залата и на колегите на сцената. В края на солото Любо е готов да продължи, но в потвърждение на горното той изчаква да отзвучи и последният тон от солото на китара. Чака със затворени очи – не създава контакт с публиката, за да не разсейва себе си и публиката. Но пък така изглежда и като замислен над това, което се случи току що на сцената. Довършва съпреживяването си на солото.

“Дали да не пуснем Калин Вельов във действие?” – въпрос, който няма нужда от отговор, защото това вече е решено на репетициите. Но пък ангажира отново публиката. И отново гледа към това мистично място в публиката, което се пада на негово дясно. Търси отговор от хората, които първи са го подкрепили. С малко приятелско и пародийно, но в същото време изключително умело поведение, Любо насочва цялото внимание на публиката към следващото соло. Обърнат е отново така, че да има контакт и с публиката и с колегата си на сцената. И ако се замислим и проследим действията му, ще видим, че те не са случайни, а предявяват цялото поведение на него и Калин Вельов в следващите две минути.

Солото се превръща в приятелски “разговор” с първата “закачка” на Калин към Любо в момента, в който натиска с лакът конгата за да измени звука и. Следва “неочаквано” развитие – Любо взима палките на Калин Вельов и започват “надсвирване”. Тук искам да обърна внимание на хората, които са далече от инструменталистите, че да вземеш нечии палки е като да вземеш мунщука на тромпетиста или кларинетиста, да вземеш китарата на китариста. Личният инструмент НЕ СЕ ДАВА НИКОМУ!!! Но Любо умело навлиза в личното инструменталистко пространство на Калин и правят прекрасно шоу от вида “Въпрос – Отговор”. Чувството за хумор и на двамата е пословично и това може да се види и в работата им на сцената заедно. В края на солото Калин “не издържа” Любо и си иска палките обратно с безпрекословен жест на цялото тяло и изражение на лицето му, които казват – тук аз съм господар отивай си отпред да пееш! Следва ритуал по връщане на палките и поклон известен като “Моето уважение! Вие, сте най-големият!”. И всичко това поднесено с намигането на големите, които могат да си позволят да бъдат обикновени хора винаги и навсякъде. Взаимното уважение си личи и от това, че Калин също аплодира Любо за това, което направиха заедно.

 

Любо Киров по време на снимки за клип

Любо Киров – снима се нов клип

 

След завръщането на сцената отпред и анонсирането на Калин, Любо триумфално се  завръща към основната си задача – да пее. Широк жест, който казва – не съм въоръжен и не се боя от вас – съпровожда първата фраза от припева, който следва солото на ударните. Следва изключително важен момент, на който всеки един човек на сцена би трябвало да се научи. За да ангажира още повече публиката с пеене Любо Киров сваля микрофона от стойката. Намерението е ясно – по-добър контакт с публиката. ВНИМАНИЕ! Забележете какво се случва със стойката! Преместена е ЗАД ПЕВЕЦА! По този начин падат всички прегради между певецът и публиката. Ръката му може да стигне още по-близо до тях и да им поднесе микрофона, за да пеят припева и да се почувстват още по-значими! След като припева свършва, енергията вече е толкова много, че хората пеят с цяло гърло, Любо връща стойката на мястото си. За това има няколко причини. Първо – възобновява се редът на сцената. Второ – подготвя се края на песента, а с това и следващата. Трето – отново ръцете му ще са свободни да ръкопляска, ръкомаха и да управлява по най-добрият начин своята публиката.

След още няколко повторения на части от припева музикантите се успокояват и се готвят за финал на песента. Любо е затворил очи и сякаш пее на себе си. Да не говорим за добре познатата ситуация – към затворените очи прибавяме и двете му ръце, които държат стойката за микрофона. Но тук се търси ефекта на затвореността, самовглъбеността, размисъла – все интимни лични актове, които се правят насаме.

Обърнете внимание на Живко Петров, Калин Вельов и Ангел Дюлгеров – “едни добри момчета”, които добре знаят къде са и защо! Как гледат какво прави Любо Киров за да разберат още колко пъти трябва да повторят припева, за да може той да импровизира “самовглъбен” над последните думи от припева. Но също така и да разберат кога ще е краят! Толкова искусно и непринудено става всичко, че е истинско удоволствие да  наблюдаваш работата им.

И отново във финалните акорди-акценти виждаме как Любо Киров ги подчертава с вдигане на ръка. Знакът за последно повторение на припева е даден незабележимо. Живко Петров се връща към ритмичната фигура, която свири в началото на песента и всеки от другите музиканти на сцената вече знае какво трябва да прави. Финала е добре подготвен и изработен! С последни диригентски жестове, но този път към музикантите, Любо завършва песента.

 

Портрет на Люби Киров на стол. Усмихнат.

Любо Киров и огромното му усмивка

 

След толкова много думи и музика искам да обобщя: Любо Киров е един от малкото български певци, който знае как да покаже на публиката, че я обича и уважава. Забелязахте ли леко наведената му напред стойка, която сякаш през зялото време подсказва, че Любо прави реверанс на публиката си? Забелязахте ли с колко внимание, усмивка и топлина се осъществява всеки един контакт между Любо Киров и публиката, Любо Киров и колегите му на сцената?

Видяхте ли какъв голям артист е Любо Киров – ЕДНО ДОБРО МОМЧЕ!

Д-р Мартин Кърнолски

 

П.С. Напомням, че на 10-ти ноември Любо Киров ще направи втория си самостоятелен концерт в зала 1 на НДК!

 

*В публикацията са използвани снимки от личния архив на Любо Киров, както и на фотографа Влади Балевски и на електронното издание 24часа.bg