Д-р Мартин Кърнолски | Блог за Сенично поведение - дискусии, учебни материали и обучения!
Този блог е на д-р Мартин Кърнолски и е посветен на развитието на Сценичното поведение на певците. Тук ще намерите учебни материали, дискусии и любопитни неща от света на сценичното поведение.
Stage performance, Stage. performance, Martin Karnolsky, music, staging, education, singing, vocal, сценично поведение, сценично, пведение, Мартин Кърнолски, образование, пеене, вокал,
1815
page-template,page-template-blog-vertical-loop,page-template-blog-vertical-loop-php,page,page-id-1815,page-parent,ajax_fade,page_not_loaded,,columns-4,qode-theme-ver-10.1.1,wpb-js-composer js-comp-ver-5.0.1,vc_responsive

Отговор на въпрос на г-жа Свилена Дечева

Скъпи приятели,

това е вторият ми отговор на въпрос, който ми задава някой то вас. Добрата новина е, че отново имаме въпрос зададен от вокален педагог. А новината е добра, защото това означава, че педагозите не спят! Те също искат да се развиват и за това търсят познанието навсякъде.

Въпросът бе зададен от г-жа Свилена Дечева: За мен е много важно да получа малко повече умения за тълкуването на текста и избирането на подход към песента от тази гледна точка. Бихте ли дал малко повече информация по въпроса?

 

Уважаема, г-жо Дечева,

ако трябва да продължа като в телевизионно шоу ще кажа: Благодаря Ви за този въпроса! Истината е, че това е нещо, което отдавна би трябвало да залегне в учебната програма на педагози и ученици по пеене във всеки жанр. Ако музиката няма текст, то тълкованието на информацията, която е закодирана е винаги много спорно. Не дали е До или Ре, не дали е Мажор или Минор. НЕ! Музиката по отношение на нотите е достатъчно конкретна, но не е конкретна по отношение на предаването на информация. Тоест, чрез музика доста трудно можеш да предадеш информация, която има обяснителен характер или познавателен характер. . .В общи линии музиката има така наречената програмност, но при липса на текст само обясненията под петолинията, които автора е оставил, могат да имат някаква претенция за истинност! Всички останали обяснения са субективни тълкования на текст, който не носи конкретика.

Не така стои въпроса с литературният текст. За разлика от нотите думите носят достатъчна конкретика и тя е толкова ясна понякога, че не е нужно да се тълкува допълнително. В други случаи имаме голямо разминаване между посланието, което е написано и това, което ВСЪЩНОСТ героят/авторът иска да ни сподели. След това идва ред да се намеси и певецът-артист, който като творец също може да промени посланието, което авторът е заложил в текста. Може дори да обърне на сто и осемдесет градуса значението на думите като използва силата на жеста, на погледа. . . Спомнете си един от най-българските изрази, който се обяснява като “двойно положително отрицание” – Да, да!!! Придружено с поклащане на глава и иронична физиономия  всеки ще разбере, че става дума за КАТЕГОРИЧЕН ОТКАЗ!

Да се върна на въпроса на г-жа Дечева. По отношение на тълкуването на текста има много материали, които обясняват това. В моята книга “Пеещото тяло” съм отделил доста място на анализа на текста в една цяла отделна глава. Тук ще разгледам съвсем кратък пример:

Аз живея в къща!

Първо трябва да си изясним основните части на речта в това просто изречение. Това се учи до осми клас в предмета “Български език”. Не смятам да се разпростирам тук по този въпрос.

След това идва ред да направим анализ на думите сами за себе си. Какво значи АЗ, какво значи и каква информация носи думата ЖИВЕЯ. И логично последната дума КЪЩА – що е то?

Когато сме на ясно с горното можем да преминем към избора на силни и слаби думи. Защото това много ще промени начина ни на пеене. Начина ни на поднасяне на информацията с инструмента, който аз наричам “Артистизъм в гласа”, ще бъде силно повлиян от изборът ни на силни и слаби думи.

Да започнем с това – избираме АЗ да е силната дума. Това означава, че ще наблегнем именно на нея в поднасяне на информацията. Тоест, АЗ съм главният. Не какво и къде правя!

– АЗ живея в къща.

Ако променим силната дума и тя стане ЖИВЕЯ, то тогава смисълът се променя и ние говорим за някакво действие:

– Аз ЖИВЕЯ в къща. – кое е важното тук – действието.

Променяйки силната дума от ЖИВЕЯ на КЪЩА ние виждаме, че тук вече качеството на живот е важно.

– Аз живея в КЪЩА.

От тук идва и промяната в жестовете, с които ще подкрепим и допълним силните думи.

АЗ – вероятно ще разтворя ръце в кръстоподобна поза и ще покажа, че това съм аз, не се боя от вас и не съм въоръжен. Тази поза дава и спокойствие на публиката и увеличава доверието във вас, но не прекалявайте с нея! Оставете това на колегата Филип Киркорови на мен!

 

Това е за вас!

 

ЖИВЕЯ – тук имам няколко идеи – жест, който показва колко дълго време живея – отворена нагоре длан и въртеливо движение от лакътя с цел внушаване, че това е дълъг период от време. Друг вариант е да покажа КАК живея – тоест, че съм доволен и щастлив или нещастен и самотен. . .

 

Толкова много неща са ми минали през главата!

 

КЪЩА – тук мога да варирам в няколко неща – качество – голяма къща, далечна, родна, близка по местоположение. Мога да акцентирам на важността, че е къща, като направя знак за внимание с изправен показалец пред лицето си. Мога още много варианти да изброя, но те ще са зависими от ЦЯЛОСТНОТО ПОСЛАНИЕ НА ТЕКСТА, на основната идея.

 

Не къща! ПАЛАТ!  В палат живея!

 

Гледайте това видео и простичкото шекспирово: To be or not to be? That is the question! Тук и пресъздадено всичко, което до сега ви говорих.

 

 

С други думи следва да направим анализ на целият текст – какво иска да ни каже авторът с него. Тук е момента да обърна внимание на г-жа Дечева и на нейната втора половина на въпроса, а и на всички педагози, които четат тази публикация, че подходът към една песен трябва да е зависим от това КОЙ ЩЕ Я ПЕЕ!

Да се върнем на простичкото изречение: “Аз живея в къща.”.  Да си направим следният експеримент. Ако трябва да го каже 7-8 годишно дете, 20-25 годишен младеж/девойка или човек на възраст над 50 години какво си представяте? Разбира се, че поне три различни подхода и послания. Защото самият текст е различен “в устата” на различните възрасти. Това, което вълнува един или друг човек се променя с годините и житейският опит.

Правя малко отклонение. Колеги, родители, ученици, моля ви, подбирайте така песните, че да можете да разбирате скритият смисъл  зад думите. Зад всяка дума има образ, който ние трябва като артисти да обединим в общото послание на текста. В общ образ, който ние сами решаваме какъв е. Ако не знаем за какво разказваме, то образът ни ще е СКУКА и ИМИТАЦИЯ!

Връщам се на въпроса с подхода. За изборът по музикални и певчески умения и знания няма да говоря. Да видим с текста как сме.

  1. Ако изпълнителят е малък, то тогава трябва да му се обясни максимално това, което НЕ разбира. Да се търсят думи и случки синоними. Да се доведе до съзнанието му това, което искаме да каже, но на неговият език.
  2. Анализ на текста – тук трябва добре да се поговори за всичко, което се случва и не се случва, тоест е на втори план в текста, скритите неща. Тогава всеки ще знае за какво пее.
  3. Важно е да се знае, че има теми, които просто не бива да се дават на деца или на възрастни.
  4. Имаме и теми, които са табу за някои вероизповедания. Например сега по време на коледните празници едно от момичетата, с които пеем в а капелна формация, отказва да пее песни, в които се споменава Исус Христос, Божията майка и т.н. Не е проблем да изпее “Джингъл белс” и “Рудолф с червеният нос”. Това също е важно да се отбележи при изборът на песен и подходът към нея.

Има още много неща, които можем да опишем тук, но аз искам да ви  подскажа един начин, който много помага на певците да се отпуснат, да изпеят по-добре песента и да бъдат по-изразителни в представянето на песента. Препоръчвам по време на разучаването на песента да се мисли като Майкъл Джексън или Бритни Спиърс или някой друг с НЕОГРАНИЧЕНИ ТВОРЧЕСКИ И ТЕХНИЧЕСКИ ВЪЗМОЖНОСТИ. Как да го разбираме това? Просто си представете песента така както вие БИХТЕ ИСКАЛИ ТЯ ДА ИЗГЛЕЖДА на сцената. Представете си, че имате всички възможности на по-горе изброените певци. Тогава просто мечтаете и създавате в главата си образа на песента НА СЦЕНА. Костюм, осветление, пиротехники и т.н. Следва да оставите мозъка ви да поработи малко над това. Ще се удивите колко добри резултати дава това упражнение!!! След това започвате да махате това, което не можете да си позволите – пиротехника, въртяща се сцена, 45 човека балет или спускане с въже от тавана на залата. Това, което остане трябва да бъде развивано и поощрявано! Не се заблуждавайте, че е трудно и неефектно! Дори трябва да добавя, че е много ЕФЕКТИВНО!

Г-жо Дечева, колеги и приятели, надявам се, че с този материал съм отговорил на въпроса изчерпателно. Тези от вас, които се интересуват повече по темата могат да ме намерят в месинджър ТУК или пък да си поръчат книгата “Пеещото тяло” от ТУК.

Ще се радвам на вашите въпроси, мнения и коментари!