23-то поредно издание - 2024г. България, Тутракан
Винаги съм знаел, че формата за изява на децата-певци не е конкурс, а фестивал или концерт. Конкурсът, състезанието, съревнованието изобщо раждат само конкуренция. Конкуренцията не е лошо нещо. Напротив – тя е майка на прогреса. Но ако съчетаем конкуренцията с лошо отношение към конкурентите, когато целта е само и единствено призово място… това никому не е полезно.
Не е тайна, че повечето певчески конкурси у нас нямат своето уникално лице, с което да ги запомнят хората. Често пъти регламента е просто прекопиран от друг конкурс и без капчица фантазия организаторите са сменили просто името на конкурса. В следствие но това са решили, че имат нещо уникално и неповторимо, за което хората ще си счупят краката да тичат към тях, за да участват.
Не е тайна също, че много конкурси разчитат само и единствено на таксите за участие, за да осъществят поредното издание. Обикновено хората смятат, че това пълни джоба на организатора, защото участниците и, по-скоро техните родители смятат само приходите, а не и разходите. Но така или иначе остава факта, че финансирането е единствено и само то участниците. Добре де, и някаква малка част, понякога, от местна власт или бизнес. Но пък тогава конкурса става едно тридневно, а понякога и повече дни – пеене без край.
След като стигнахте до тук, ще ви кажа, че днес искам да ви разкажа за един ФЕСТИВАЛ. В него има всичко – и конкурс, и напрежение от очакването, и надежди, и разочарования…но няма глуха, тъпа конкуренция, а има огромно туптящо фестивално сърце, което поглъща с топлина и грижа всяко дете и младеж, всеки педагог и всеки родител.
Ако не сте се досетили вече ще ви разкажа за „Речни ноти“. След двадесет и две издания и, вероятно поради отсъствието ми от България в продължение на 8 години на 23-то издание бях поканен от г-жа Доротея Бальовска да стана част от менторския екип на фестивала. Правя уговорка, че от тук нататък ще говоря не за КОНКУРС, а за ФЕСТИВАЛ. След малко ще разберете защо. Разбира се, че приех поканата. Повечето от вас знаят, че след „бурна кариера“ на журиращ на певчески фестивали в момента отказвам да съм жури и обикновено правя майсторски класове и обучения по време на музикалните форуми. Така се чувствам по-полезен.
Дълго време мислих за отговорността, която ми се падна и за честта да застана пред едни от най-добрите млади певци на България, за да им помагам в частта – артистизъм, сценично поведение, актьорска игра… Който го е страх от мечки да не ходи в гората, нали? Нещо повече, г-жа Бальовска каза, че ще трябва и да пея. Това вече знаете ако сте гледали онлайн „Речни ноти“ или сте били на място. Такова предизвикателство получавам за трети път тази година. С възпитаниците на вокалната школа при ОДК Тутракан и под ръководството на г-жа Бальовска подготвихме шест песни от български филми. Изданието на конкурса го изискваше, защото бе посветено на кино и мюзикъл.
И това го знаете. Да минем по същество. Защо смятам, че това не е конкурс, а е ФЕСТИВАЛ? Защото, разделени на три отбора всички участници в конкурса работеха групово над три песни, които да представят на финала. И тук нямаше конкурс на по-добри певци, а на идеи, на представяне, на добро и професионално отношение от всички. При това участваха и певци от Полша, Румъния и Казахстан. Езиковата бариера не е за пренебрегване.
Цареше творческа атмосфера. Дивна, с тих глас и безкрайно голяма усмивка успя да направи своята песен „Мое сърце“ многогласно, топло и с много обич. Деси Станкова пък избра Шакира и “Zootopia”. А Тери Сали предложи “Earth song” на Майкъл Джаксън. И ако Деси представи едно невероятно денс парче, фурия на сцената от тридесет деца, то Тери избра каузата – да спасим Земята. Получи се грандиозен спектакъл, който накара и най-студените и вкаменени сърца да омекнат. Публиката бе във възторг. Това за подготовката. А сега за усещането да си част от това шоу.
Нямаше нито един участник, който да не гледа в очите менторите и да не изпълнява всяка тяхна препоръка, съвет или творческа идея. Децата участваха с идеи също. В крайна сметка, най-важното, за което пиша вече трета страница е ФЕСТИВАЛНИЯТ ДУХ! Нещо, което, както вече споменах в началото отдавна е загубено по нашите ширини в повечето конкурси. Децата обсъждаха, творяха, смееха се, плакаха заедно. Заедно се надяваха на по-добро представяне на всеки един от тях. Всеки преживяваше радостите и несгодите на другите. Имаше ПРАЗНИК! А ФЕСТИВАЛ се превежда като ПРАЗНИК.
И в традицията на това ФЕСТИВАЛЪТ „Речни ноти“ да се развива постоянно в 23то издание имаше тайно жури. И тук идва най-интересното. Журито трябваше да оценява не певческите, а човешките и професионални качества на участниците. Имах отговорността, заедно с Жаклин Костадинова, която е носител на Гран при от миналата година и специален гост на ФЕСТИВАЛА да изберем трима изявени в човешки план млади хора. Това ми е било едно от най-трудните „журирания“, защото всички участници във ФЕСТИВАЛА бяха дошли с усмивки, открити сърца и отворени обятия за приятелства.
Дали им е било лесно на организаторите – не е важно. Дали е имало проблеми с нещо или някой – не е важно. В рамките на три дни Тутракан показа, че може да е място, на което да има съревнование, но в повече да има топло, приятелско отношение. В повече да е грижата за другия човек.
Тутракан ще остане в сърцето ми и с още нещо. Сутринта на 26-ти август, когато товарех багажа на колата, за да се прибера у дома се случи нещо. Дъщеря ми, която беше с мен на ФЕСТИВАЛА намери на предното ни стъкло несесер. Отворихме го и видяхме, че има полска валута, малко Евро и малко левове. Веднага отидохме в хотела на полската делегация. Но те си бяха тръгнали. Попитахме г-жа Бальовска как да се свържем с делегацията и тя ни насочи към г-н Николай Текелиев. Той ни даде телефона на вокалният педагог на поляците. Звъннахме му и му казахме, че сме намерили портмонето на Алиция. Вътре имаше и ученическа карта. Тя, Алиция беше до телефона и много се зарадва. Разбрахме се, че през септември г-н Текелиев ще им предаде несесера, когато се срещнат в Казахстан.
Не случайно ви разказвам тази случка. Сега си представете след всичко това, което му се случи на това момиче в Тутракан – ФЕСТИВАЛ, приятелства, награди, купони и… някой и звъни от България, за да и върне портмонето. И всичко е започнало от някой жител на Тутракан, който е оставил на моята кола със софийска регистрация портмонето. Дали е паднало на близо или просто този някой се е сетил, че съм от фестивала…а може и просто да го е оставил, но след такава случка този ФЕСТИВАЛ ще остави изключително топло и мило усещане у всеки. Защото явно тутраканци са добри хора. За това и имат прекрасен ФЕСТИВАЛ на детската усмивка, приятелство и колегиалност.
П. С. Ако получа отново покана за този ФЕСТИВАЛ няма да се замисля нито за миг. Съветвам ви и вие да направите същото.
„Речни ноти“, Тутракан – 2024 остава в сърцето ми!
Благодаря на всички замесени!
