3 обикновени въпроса: Защо? Как? и Колко?
Отговаря големият Астор
Ще ви разкажа една история. Вероятно сте я чували вече от мен, но аз ще я разкажа отново и отново ще я разказвам. А ще го правя, защото повторението е майка на знанието. Но също така и защото много хора си мислят, че да застанеш пред публика и да пееш, танцуваш, рецитираш или просто говориш е проста и лесна работа. Или както много хора съветват с увереността на специалист: „Бъди себе си!“, „Бъди естествен!“. И тези съвети „работят“, но… Винаги има НО!
Имам няколко новини за вас. И не се сещам да имам добра новина между тях. Първо – нищо не се случва само и от самосебе си на сцената. Второ – каквото и да си мислите, че ще се случи на сцената ВИНАГИ има изненади. Трето – колкото и да ни определят и дори сами да се определяме за големи професионалисти – всичко, абсолютно всичко се РЕПЕТИРА!
Май нямаше нито една новина, нали?
А защо тогава тези азбучни истини се забравят и пренебрегват постоянно?
А сега историята. Аз от известно време се увличам от правенето на фокуси. До степен да изучавам работата на известни майстори на магичното изкуство. Но тук идва интересното. Освен, че в София моето жилище е на около 350 метра от магичния ресторант и хотел на световният магьосник Астор, аз имах честта да го познавам и да съм работил с него. Но тук не става дума за хвалене кой с кой бил приятел и познат. НЕ! Аз не бях нито приятел, нито познат с Астор. Но като колеги, които са работили заедно имахме уважението си. Говорили сме нееднократно за магията, за това как тя се случва и за това, че няма как да се случи магичното чудо ако „магьосникът“ не е подготвен!
Един ден въодушевен от това, че бях научил нов фокус попитах Астор за това защо не ми се получава точно както аз искам – естествено, незабележимо и магично. Знаете ли, това е урок за цял живот! Големият Астор, разхождайки двата си пудела в градинката просто ми каза, че всяко нещо си има чалъм, техника, нещо, което прави осъществяването на магията възможно и магично. Само за две минути той ми обясни как да направя своята магия. Накара ме да повярвам, че аз също мога да бъда велик магьосник, вълшебник или просто човек, който владее тайнствени сили.
При друга наша среща аз го попитах за една много проста, но много ефектна магия, защото отново се „запъвах“ над нещо, което спираше реализирането на „магичното“ преминаване на солница през мраморна маса. И знаете ли какво? Тогава разбрах нещо, което преобърна разбирането ми за сценично изкуство от това да си част от масовката, до това ти да водиш парада.
Ок, нека поговорим за основното, което трябва да знаем и следваме като артисти, които представят на сцена своето изкуство.
Трябва да се научим да привличаме вниманието на публиката към важният момент или място на сцената.
Да, така звучи съвета на „специалистите“ споменати по-горе. А сега аз ще отговоря на въпросите ви: Защо?, Как? и Колко?
Първи въпрос – Защо?
Може би тук ще е лесно на всеки, който малко поне мисли в правилната посока. Защо трябва да се научим да привличаме вниманието на публиката към важният момент или място на сцената? Защото нашата работа е да „водим парада“, да представим изкуството си или представянето на идеята си по начин, по който зрителите да ни следват неотлъчно. Да не откъсват поглед нито за миг от нас. И тук не става дума за това да се правят „циркаджийски номера“ или ненужни акробатики по сцената. Пълно е с примери на музиканти, певци, артисти, които без особена физическа активност на сцената държат погледите на публиката по време на тяхното изпълнение неотлъчно вперени в това, което се случва на сцената. Именно, за да се получи изпълнението ни прекрасно ние трябва да се научим да привличаме вниманието на публиката към важния момент или място на сцената.
Втори въпрос – Как?
На този отговор няма до толкова конкретен и универсален отговор, че да е приложим за всички варианти на сценично представяне. Но, както винаги има едно НО. Но ако вземем общите неща между всички случаи на сценично представяне – от бизнес до изкуство, ще видим, че имаме нещо, което винаги се повтаря. Това е изпълнителят, човекът. И тук ще забележим, че елементите: жест, гримаса, поглед се повтарят постоянно. Дори и в най-скучната презентация или концертно изпълнение. Нека детайлизираме още малко. Ако функциите не се менят на тези три елемента и те се повтарят всеки път. Но в танца са едни, а в театъра или пеенето други. В бизнеса съвсем трети.
А сега още по-детайлно. Ако жеста добавя информация към думите, а лицеизразните средства показват нашето отношение, то погледа е този, който контролира публиката. С погледа можем да накараме публиката да се съсредоточи над това място на сцената или над този момент от изпълнението ни, което ние смятаме за важно или просто така сме решили.
Ще ви дам прост пример, който всеки от нас познава добре. Ако говорите с някого и от време на време поглеждате зад рамото му и леко в страни, то след третия или четвъртия път този човек ЩЕ СЕ ОБЪРНЕ да види какво точно гледате там. Защо така се разсейвате от общуването с него. Познато, нали? Така е и на сцената. Ако гледате някъде в страни от публиката, в пода или в тавана на залата вашата публика скоро ще загуби интерес към вас. Ще почне да греда някъде си, да си говори двама по двама и т.н.
До отговорим и на въпроса – КАК?
Как да се научим да привличаме вниманието на публиката към важният момент или място на сцената? Освен споменатите в самото начало репетиции и упражнения трябва да знаем и какви са тези упражнения или поне по какъв начин да мислим, за да постигнем желания успех. Да започнем с това, че трябва да се научим какво е „Фраза в жест и поглед“. ПЕЕЩОТО ТЯЛО. Това е средство за общуване с публиката, чрез което вашият контакт с нея се превръща в съвсем естествен разговор. По този начин вие концентрирате вниманието си върху някого или няколко човека от публиката и те възприемат поведението ви като персонализирано към тях в този момент от изпълнението ви. Цялата техника можете да научите ако прочетете книгата ми „Пеещото тяло“ .
Затворените очи – един друг феномен, за който нееднократно съм говорил можете да прочетете в „1 + 1 = блясък в очите и затаен дъх“.
или в „За поведението пред камера – 1 много важен съвет!“.
Друг отговор на въпроса КАК е да се репетира пред камера, да се гледаме и после да се анализираме. И това до тогава, докато намерим най-доброто поведение, жестикулация, погледи и всичко останало, което репетираме.
Като цяло трябва да знаем, че разбирането на текста, неговия анализ е също толкова важен елемент, на който се базира поведението ни, жестовете, гримасите, погледите, танца или просто движението ни по сцената и всичко останало, което е свързано със сценичната ни изява. Анализирайки текста ние вникваме дълбоко в него и избираме: гледната точка, от която разказваме историята. Също така избираме поведението си, костюма, танц, прическа и други. Но всичко до тук казано води и до това да изберем точно как, къде и колко ще гледаме.
Остана въпросът – КОЛКО?
Колко да гледаме тук или там? Колко да се движим по сцената? Колко да жестикулираме? Отговорът е простичък – всичко зависи от контекста на вашия разказ. Ако е нещо тъжно, съдбовно и т.н. вероятно движенията по сцената няма да са много. Ако е радостно или олицетворява някакъв празник – може и танц да има, да има е бягане по сцената и какво ли не още. . . Така че колко да жестикулираме, танцуваме и създаваме контакт с очите зависи от нашият вкус, творчески и личен потенциал, на какво място се намираме и пред кого се представяме. . . Тези условия определят отговорът на въпроса КОЛКО. И тук всеки сам си отговаря. Всеки сам трябва да определи продължителност, наситеност и динамика на поведението си на база многото изброени вече фактори. Също и на това какво иска да постигне. А защо не и какво може да направи. Няма еднозначен отговор на този въпрос. Мислете, експериментирайте, анализирайте и решете сами за себе си какъв е отговорът на въпроса КОЛКО.
