5 основни стъпки в критиката –

умението да критикуваме и да приемаме критика

Повсеместното лично отношение, изразено с груби думи достигна и най-високата и престижна трибуна у нас. Трибуната на Народното събрание. Чуваме изрази, които ще накарат да почервенеят ушите на всеки хамалин на Сточна гара, но ги чуваме чрез официалните информационни канали и това прави тези изкази официални и приемливи за всички. Нарича се възпитание чрез медиите, което е проведено от публични личности.

В Сингапур имам удоволствието, честта и отговорността да проведа няколко майсторски класа в най-престижното року, поп и джаз учебно заведение „Lasalle College of the Arts“. По време на разговорите за определяне дата и параметри на първото събитие, от страна на колежа ми поставиха условие да го направя по техния начин – студентите да може да коментират след отделните модули или практически задания. Да може да коментират ВСИЧКО, но най-вече работата на колегите си.

След теоретичната ми част винаги каня на сцената солисти, а в случая и групи за да опитаме това, което съм им представил малко преди това. След изпълнението обикновено първо давам думата на студентите, които преди това са били на сцената да си кажат какво са харесали и какво не. Все пак те току що са се престрашили. Да се обосноват и да предложат варианти.

Следват другите участници и чак тогава аз, в качеството си на лектор добавям моята гледна точка и обосновка. След това изпълнителите се сменят и всичко се повтаря. В този ред на мисли изискването от страна на колежа не ми беше чуждо и дори съвпада с моите методи на работа.

Това е кратко видео. Урок, който направих на базата на един от моите майсторски класове в Lasalle College of the Arts. Опитайте се да видите базата, отношението и всимко, което се случва на сцената.

Не чух нито една лична нападка, нито едно неуместно и неоправдано мнение. Всичко бе строго професионално поднесено и прието. Няма обидени и няма обиждащи. И това всеки път, когато стани дума за критика към колега. И всичко това в течение на много дни работа с тези млади хора.

Ето и как го правят в няколко стъпки:

1. Поздравление за смелостта да се представят, за прекрасния избор на песен или нещо друго.

2. След това се казва едно хубаво нещо, което е впечатлило говорещия.

3. Следва нещо, което не се е харесало.

4. В края съвет, за да се избегнат за в бъдеще подобни грешки.

5. Отново благодарности.

Това е друг видео урок от същата зала. В него показвам как може да се управлява успешно публиката. Отново призовавам да се опитате да видите това, което е на сцената, отношението между музикантите, между музикантите и публиката и т.н.

Трудно ли е да се направи? Трудно ли е да се уважи труда на човека отсреща и все пак да му се каже, че не е прав? Трудно ли е да задържиш в себе си грубите думи и невъзпитаните изрази? Трудно ли е да подадеш ръка и да бъдеш Човек? Трудно ли е просто ДА НЕ ПРЕЧИШ и ДА НЕ ОБИЖДАШ?

Размахването на словесни юмруци и тояги не е варианта, който ще ни сближи и направи единомишленици. Напразното бълване на лошотия към някого е по-скоро война, в която няма печеливш, а само губещ. Една стара мъдрост казва така: Ако ти имаш 1 лев и аз имам 1 лев, съберем ги и си ги поделим по равно и двамата ще имаме по 1 лев. Но ако ти имаш идея и аз имам идея и си ги споделим – всеки от нас ще има по 2 идеи. Същото е със знанията, добрата дума и усмивката.

На сцената всичко се вижда, чува. Публиката усеща всичко дори тогава, когато е далече от това да я наречем професионално образована, за да дава оценки но сценичните изяви. Всичко, които правим на сцената е отражение на реалният ни живот. Ние не можем да бъдем други, но можем да се опитаме да бъдем по-добри и да споделяме повече усмивки и добри думи с хората, които ни заобикалят, гледат, поддържат и дори критикуват.

Ако възникват въпроси можете да ми пишете ТУК!

Също така можете да ме намерите във Facebook!

Присъединете се към групата за Сценично поведение!