Жестикулирането при децата в 5 основни стъпки - научете как
Ползите от овладяването на жестикулирането при публични изяви датират от зората на древногръцката цивилизация. Великите оратори като Демостен са смятали езика на тялото за основен компонент на убедителното говорене наравно със структурата и емоционалната наситеност на речта. Учениците му са разработвали специални техники за практикуване на подходящи жестове.
Защо е важно детето да усвои жестикулирането при публични изяви?
Римският философ Квинтилиан, смятан за баща на ораторското изкуство, е казвал: „Движенията на тялото са език безмълвен.“ Добрите оратори още от Древния Рим са разчитали на жестовете да засилят посланието им. Цицерон например е описвал как „цялото тяло трябва да се стреми към благопристойност“ по време на публично говорене.
За децата публичното говорене често е предизвикателство. Не само че трябва да намерят смелостта да застанат пред публика, но и да владеят цял комплекс от умения като ясно произношение, поддържане на зрителен контакт, структуриране на речта и подходящ език на тялото. Последният компонент – правилното жестикулиране, често е пренебрегван, но в същото време е критично важен за изграждането на увереност и убедителност пред аудиторията.
Езикът на тялото допълва и подсилва посланието, което изпращаме чрез словата си. Подходящите жестове правят изказването по-живо, изразително и запомнящо се. Те помагат да се предадат по-ярко идеите и емоциите, да се акцентира върху ключови моменти. Жестикулирането подкрепя детето да придобие увереност на сцената и да изгради по-силно присъствие. Неговото отсъствие от друга страна прави речта статична и еднообразна.
От друга страна, погрешното или прекалено жестикулиране може да развали цялото представяне. Трябва да се внимава с безразборното махане с ръце, защото несъответстващите на контекста движения ще объркат и разсеят публиката. Важно е децата да овладеят уместната доза жестове на подходящите места.
Ето няколко начина да помогнете на детето да усвои правилното жестикулиране по лесен и забавен начин при публични изяви:
Започнете с наблюдение.
Самият Цицерон е давал съвети за наблюдаване и имитиране на умелите оратори, за да се усвои правилното жестикулиране. Методът се е пренесъл и усъвършенствал през Ренесанса, когато учители като Томазо Кампанела и Бартоломео Кавалканти са разработвали системи за изучаване на реториката чрез наблюдение.
Преди да започнете с практиката, дайте на детето да наблюдава как други хора публично говорят и жестикулират. Това може да става чрез видеа или на живо пред неговите очи. Нека забелязва кои движения на тялото изглеждат подходящи и убедителни. Обсъждайте заедно как жестовете подчертават важните моменти и придават изразителност на речта. Показвайте и някои лоши практики като размахване на ръцете, за да разбере какво да избягва.
Използвайте огледалото.
След като е наблюдавало други оратори, нека детето се изправи пред огледалото и започне да практикува жестикулирането. Насърчавайте го да експериментира с различни движения – с ръцете, главата, походката. Нека осъзнае как жестовете се отразяват на цялостното му сценично присъствие. Огледалото ще му помогне да се наблюдава отстрани и да коригира навреме неподходящите движения.
Още от Античността великите оратори като Демостен са репетирали речите си пред огледала, за да коригират език на тялото си. По-късно хората от просвещението като Хю Блеър са теоретизирали тази практика, утвърждавайки я като основен метод в обучението по красноречие.
Ролеви игри.
Първите документирани случаи на използване на ролеви игри за развитие на ораторските умения датират от епохата на Ренесанса. Сред първите бележити учители по реторика в новото време са Алдо Мануцио, Пиетро Бембо и Джовани Понтано, които са експериментирали с интерпретирането на различни персонажи и ситуации пред публика.
Една забавна форма за практика са ролевите игри. Измислете различни ситуации, при които детето ще има роля да излезе и говори пред въображаема аудитория. Нека импровизира подходящи жестове, докато разказва историята си. Възможно е да го ограничите първо само със засилващи кимания на глава, след което да преминете към движения с ръце и други части на тялото. Обратната връзка от вас колко убедително е представянето е ключова.
Игрите с карти.
Тази методика навлиза в практиката на обучението по красноречие през 18 и 19 век в американските училища и колежи. Смята се, че е имала огромен принос за формирането на съвременните интерактивни техники за упражняване на публичното говорене с динамични елементи.
Подгответе няколко малки картички с отпечатани различни жестове – сочене, кимане, ръкомахане, хлопане, потупване и т.н. Приканвайте детето да говори по дадена тема, изтегляйки на случаен принцип карта и вмъквайки съответния жест в изказването си. Този метод ще му помогне да свърже думите с нагледните движения, да се разсее от притеснението и да направи жестикулирането ритуал.
Записвайте и анализирайте.
Систематизирането на анализа на видеозаписи датира от 20ти век, когато технологиите дават тази възможност. Пионери в метода са Джоузеф Вайзман и колегите му в Харвардския Център за Изкуства и Науки през 60- те години на ХХ век. Оттогава записването и разборът на изявите е станал ключов компонент в обучението по публична реч.
Ключов компонент от обучението е записването на изявите на детето на видео и последващото разглеждане. То ще може да анализира с вас как изглежда със страничен поглед, къде се нуждае от повече или по-малко жестикулиране, кои движения подчертават речта успешно, а кои объркват. След всяка практика правете кратък разбор, за да осъзнава постиженията и областите за подобрение.
Допълнителни съвети
· Започвайте с по-малко и постепенно увеличавайте жестикулирането. Прекаленото жестикулиране от самото начало може да бъде обезкуражаващо.
· Свързвайте жестовете с потока на речта. Нека идват естествено и съответстват на казаното в момента.
· Избягвайте монотонни повторения на един и същ жест. Разнообразявайте движенията.
· Стремете се към увереност и непринуденост на изпълнението. Езикът на тялото трябва да излъчва спокойствие.
Упражненията по жестикулиране са забавен и практичен начин да развихрите сценичните умения на детето. С подходяща методика и търпение то ще може много скоро да създава добра атмосфера на сцената, завладявайки публиката с думи и изразителни движения. Ключът е в ранното формиране на тези навици чрез игри и непрекъснати практики. Резултатите няма да закъснеят – повишена увереност, убедителност и запомнящи се изяви.
