3 пъти "УРА!" за човека - майка и баща на мечтите ни!
Днес ще поговорим за хората, които виждаме много рядко в публичното пространство, но те са винаги до нас. По-точно зад сцената. Винаги са в, така нареченият BACKSTAGE. Разбира се, там е пълно с хора: продуценти, гримьори, хореографи, дизайнери, технически лица и служби от полиция и пожарна до лекари и службите за чистота. Има и още, и още и още. . .
Само хората, които никога не са имали досег до сцената не знаят колко различни по вид са позициите в един истински екип, който стои зад един единствен изпълнител на сцената. Успехът на артиста не се дължи единствено и само на него. Това трябва ДА СЕ ЗНАЕ!
Ще ви разкажа за едни хора, които преживяват успеха на артиста дори повече и от близките му. Които мислят за всичко свързано с изявата, участват в организацията на събитието, подготовката и най-вече заместват семейството в много от случаите.
Вече повече от година обикалям България и се срещам всяка седмица с нови и нови хора. Много е интересно да наблюдаваш как хората работят, как комуникират и как вдъхновяват. Много може да се научи. Всъщност, както е казал някой по-умен от мен човек в миналото: Работата на учителят не е да учи. Той трябва да вдъхновява.
Именно за тези вдъхновители ми се иска да поговорим днес. Вокалните педагози, които често пъти биват разпознавани само и единствено от родителите на техните ученици. Ако случайно са се появили в някой от телевизионните формати може и други хора да го познаят, но в повечето пъти реакцията е: Кой беше това!?!? Познавам го/я от някъде.
Зад кулисите на едно представление, а концертът също спада в категорията на представленията, стоят десетки часове труд. Когато говорим за деца, които пеят или танцуват, играят театър или свирят трябва да добавим и педагога. Човекът, който има най-ясна визия за това какво може да направи неговия ученик. В професионален план той, вокалният педагог, е и майка и баща. Грижи се за всичко. Мисли за всичко. Преживява всяка секунда от изпълнението на ученика си. И като добавим тук, че обикновено учителят има повече от един ученик и… умножаваме всичкото това напрежение по 30 или 50, а защо не и повече понякога.
В изминалата година видях толкова грейнали детски очи и толкова изпълнени с ентусиазъм вокални педагози, че днес, в месецът с най-българския празник, този на буквите, реших, че трябва да споделя мислите си с вас.
В Япония пред императора всички се кланят, но има едни хора, които не се кланят. Това са учителите. Защото японците вярват, че ако няма учители – няма и императори.
Като изящни майстори, които пренебрегват целия свят, за да създадат шедьовър вокалните педагози стоят в своите „работилнички“ и по цял ден коват, дялкат, шлайфат или лакират бъдещия успех на своите ученици. Търпеливо, ден след ден те създават и предвещават човешки съдби. Дума след дума вдъхват увереност и самочувствие. Нота след нота създават певци. И всеки, който е минал през ателиетата им е заел огромна част от сърцето на своя педагог. Но там винаги остава още много място за следващия и по-следващия и още по-следващия ученик. Защото сърцето на вдъхновителите няма предел.
Условията, в които българските вокални педагози работят са най-различни. Някои работят в добре оборудвани кабинети, други в не до там добре, но болшинството от тях работят с цялото си сърце. Техниката понякога е наистина впечатляваща, но друг път дори помещенията, които имат са не до там приветливи. Но знаете ли какво, пред някои такива позабравени места има опашки като пред магазин със стоки от първа необходимост.
Знаете ли, че има хора, които от години нямат повече от 4-5 почивни дни един след друг. Други от месеци нямат НИТО ЕДИН почивен ден. А има и трети, които приемат у дома си учениците в нужда и се грижат за тях като за родни деца.
Какви хора са българските вокални педагози? Някой може ли да обобщи? Вероятно думи като: невероятни, всеотдайни, себе отричащи се и други такива са точни, но за мен са недостатъчни. Познавайки голяма част от тях ще кажа, че става дума за човеци с огромни сърца. Мечтатели, които сбъдват своите, но и чуждите мечти. Хора, превърнали в подчинена функция на своите ученици цялото си семейство.
Преди дни завърши Националният конкурс „Петнадесет лалета“ в гр. Хисаря. Дванадесетото му издание бе дори с един ден по-дълго от предните. Имаше педагози, които, за да са с учениците си водеха цялото си семейство. В това число и деца в колички. Други пътуваха всеки ден, като до обяд или след обяд, зависещо от времето за конкурсно участие на децата, работеха с други деца, които не са участници в конкурса. Трети подкрепяха с усмивка и ръкопляскания участниците от ранна сутрин, до късна вечер. Без значение, че нямат ученици във всички категории. Най-умилителна картинка представляват онези колеги, които работят с най-малките. И когато връзката между деца и учител е силна ние виждаме сякаш квачка с пиленца, които са готови на всичко, което майка им поиска. Вървят след нея и не питат, а само чуруликат.
Българският вокален педагог е човек с много обич за ВСИЧКИ деца, не само тези, които го следват професионално. И не защото професията го изисква. А защото той се е родил такъв и възрастта няма значение. И когато е установил, че не може без детските грейнали очи – станал е педагог. И чак после е превърнал в норма обичта към децата, която е задължителна в тази тежка, отговорна и много човешка професия – педагог.
Зад гърбовете на всеки един от нас са стояли семейството ни и приятелите. Но зад гърба на творците стои още един вид хора – учителите. Тези, които стават част от нашето семейство. Тези, които страдат с нас за нашите проблеми и грижи. Тези, които често пъти ни познават по-добре от родителите ни.
Още нещо, освен да ни вдъхнови да учим и да се развиваме учителят има още една много важна функция? Това е да намери уникалността ни и да я развие. Да допълня и това, че е в основата на всеки успех на сцена? Не е нужно да сме българският Този или Онзи. Тях ги има. Нужно е да покажем своята различност пред другите по начин, който да завладее публиката.
Преди да се вземе решението за изпяването на дадена песен вокалния педагог мисли дълго какво би ни „лежало“ най-добре. С други думи какво можем и какво не можем. За да скрие недостатъците, които все още не сме преодолели или да изяви това, което ни е силна страна. Все неща, за които не си даваме сметка, но това е част от работата на педагога, която ние не виждаме. Часове, които той не е със семейството си и не е с учениците си. А търси решение в бази данни, стихове, музика и костюми. . .
Знаете ли колко часа отнема, понякога, да се намери най-добрият инструментал? Знаете ли какви усилия коства понякога да балансираш по начин такъв, че да не пренавиеш пружинките на учениците си? А колко усилия струва да успокоиш разплаканото дете, което е разочаровано от неуспеха си?
Все въпроси, които имат много верни отговори и всеки зависи от конкретния педагог. За финал искам само да добавя, че благодарение на вокалните педагози съществуват вокалните телевизионни формати, конкурсите за поп изпълнители и много други форми, от които продуценти и организатори печелят, а млади и талантливи певци участват с надежда да успеят в шоу бизнеса.
Всички тези хора, които ни учат на правилна вокална постановка, на правилно дишане, дават ни самочувствие, правят така, че мечтите ни да се сбъдват заслужават ДЪЛБОК ПОКЛОН!
