"Гласът на България - 2023" - за изборът на "треньорите"
Гледаме „Гласът на България“, нали? Гледаме го, защото се вълнуваме от пеенето, развитието на познати певци от конкурси и вокални школи. Вълнуваме се от това какво ще направят „треньорите“ и какво ще изберат от предложеното им чрез предварителната селекция.
Всичко това мина. Изборите са направени. В събота вечер видяхме кои са претендентите, които ще минат на следващото ниво – вокалните двубои, в които треньорите избират лично и на момента кой да продължи напред.
Сега трябва да направя уговорка, че приемам всичко, което виждам за „чисто злато“ и, че никой нищо не манипулира, не размества хора и позиции, с цел сценарият на предаването да е по-интригуващ, че просто това, което виждаме е самата истина. Добре. В събота „треньорите“ оставиха по 12 човека в „отбор“, а ние видяхме сбито в резюме кой какъв отбор е събрал. За това искам да ви поговоря днес.
Вярвам, че всеки един от нас е слушал музика със затворени очи. По този начин ние изолираме едно от сетивата си, за да засилим чувствителността на друго от сетивата ни. По този начин постъпващата информация се разглежда от мозъкът ни по възможно най-чист начин. Поставени в подобна обстановка Мария Илиева, Дара, Иван Лечев и Миро слушаха, представяха си, биваха заблуждавани в качествата на претендентите или пък ги усещаха още по-кристално чисто и категорично. И знаете ли какво? Ще се изненадате, но пред нас имахме своеобразен конкурс по „Гледане с уши“.
Всеки един от четиримата популярни музиканти стоеше с гръб и трябваше да „види“ чрез ушите си цялата картинка. Дори да приемем, че публиката им е повлияла с поведението си в даден момент, то професионализма на тези четири човека трябваше да бъде и беше водещ. Видяхме как те на първо място оценяваха музикалното изпълнение на поредният участник. На второ място, обръщайки се, бидеха изненадвани от това, което виждат. Понякога приятно, а понякога неприятно. Но жребият е хвърлен – обърнал си се. Значи, че си приел за красиво, професионално, високо художествено изпълнението на този човек.
Статистиката е много интересна наука тогава, когато умееш да анализираш резултатите, които тя ти предлага. Не претендирам да съм добър в статистиката, но знам, че съм добър в това, което правя. За тези от вас, които се чудят какво е ще кажа: Обучавам певци и музиканти в комуникация с публиката, сценично поведение, умението да говориш пред публика и не на последно място – да правиш впечатляващо шоу. Елементите на моята професия се намират в различни и понякога почти несъвместими на пръв поглед територии на науката, изкуството и шоу бизнеса. Но събрани в едно изпълнение или един концерт стават такава съкрушителна енергийна, емоционална и атрактивна „бомба“, че не само любителите в публиката, но и професионалистите понякога се чудят „от къде им е дошло“ това.
Добре, похвалих това, което правя. Сега да се върнем на това, което видяхме на малкият екран в съботната вечер от музикалният формат „Гласът на България“. Аз лично видях четири групи устремени към титлата „Гласът на България“ и наградата от 50 000 лв. Но тези четири групи бяха коренно различни. Разбира се, че жанровите предпочитания на „треньорите“ са видими с просто око в техните групи. Разбира се, че всеки един участник е дошъл именно с амбицията да спечели формата. Но отделните отбори имаха два ясни артистични профила.
Нека обърнем внимание на изборите на Иван Лечев. Неговият отбор бе съставен от насочени към рок музиката певци. Логично и разбираемо. Тук трябва да отбележим, че всички те, с много малки изключения се държаха точно като рок певци на сцената. По-скоро добри певци, отколкото добри артисти. Да не навлизаме в територията на предположенията „Защо рок певците не са най-добрите артисти на сцената“.
Дара – това прекрасно младо създание с очарователна усмивка и подвеждаща на пръв поглед наивност също има впечатляващ отбор. Но знаете ли, той е абсолютно същият като на Иван Лечев. Просто е насочен към поп музиката. Хора, които пеят прекрасно, млади или почти млади като Дара и не на последно място излъчващи същата празнична увереност в бъдещия светъл ден.
Местим се стол в ляво и там стои поп дивата, както я наричат и при това заслужено, Мария Илиева. Какво виждаме в нейният отбор. Хора с прекрасни вокални умения, музиканти и добри артисти. Момент! Не всичките певци от отбора на Мария Илиева са именно добри артисти. Според мен там около 35% от участниците знаят какво да правят на сцената. Другите имат спешна нужда от посока, съвети, разговори и дори обучения. Но да не се бъркаме в работата на формата и специалистите, които работят там. Да, тук говорим за насоченост към поп, соул и други близки до Мария Илиева жанрове и стилове, които нейният отбор представи.
Най-левият стол, този на Миро ни дава интересна гледна точка. Преди всичко искам да отбележа, че Миро не се обръщаше така ентусиазирано на всички гласовити участници в тазгодишната надпревара за влизане във формата. Често пъти той оставаше с гръб до край, а другите трима ентусиазирано натискаха бутоните. Той слушаше много внимателно, съсредоточен над това дали чутото покрива всички точки от личният му чеклист и едва тогава и ако точките са покрити в достатъчно задоволителен процент ( предполагам над 95% ) Миро натискаше бутона. В неговият отбор са събрани над 50% добри артисти. Обърнете внимание на това! За качеството на певците е ясно, че са добри. Там никой не мина ПРОСТО така между капките.
