2 големи „тайни“ за 1 „малък“ жест!
С малък жест или поглед можете да напомните за нещо, което сте говорили ( пели ) преди малко и да върнете емоциите в сърцата на хората отново.
Знаете какво е вътрешно фирмен хумор, нали? Знаете как понякога се чувстваме като чужденци в компания дори и на близки хора, които не сме виждали отдавна. Един казва дума или прави жест и всички прихват да се смеят. Разни пози или странни погледи създават усещането за повторно преживяване на нещо, което ни се е случило. Емоциите ни заливат на секундата. И всичко се повтаря и така многократно, докато конкретен жест или дума не остане в историята или пък просто се превърне в емблема за винаги.
Всеки ли може така? Всеки ли би могъл да накара някого или група хора да реагира по някакъв начин само с един жест или поглед?
Като ученик не веднъж се е случвало след филм да започнем да повтаряме дума или фраза. Това автоматично превръщаше компанията ни или в коВбойци или в ченге, което е страшилище за всички бандити. А понякога пък в индиански вожд. В днешно време индианците и каубойците са неизвестни архаични създания, които не употребяват мобилни телефони и таблети. Това ги прави изключително непопулярни сред децата. Но пък има капитан Америка, Човекът паяк, Батман и т.н.
Например днес ако искате да накарате приятелите да ви потвърдят, че сте се справили с нещо както трябва е нужно да направите жестът на триумфа познат на английски като Dabbing. Веднага всички на възраст около 15 години разбират какво трябва да направят. Да поясня. Лицето се скрива в сгъвката на лакътя на едната ръка а другата се вдига високо и в страни.
Сленга или жаргона какво са? Точно такава форма на общуване, в която използваме познати и не особено литературни изрази, за да можем да се идентифицираме с определена група или прослойка хора.
Силата на жеста, вербален или мануален тогава, когато е познат, когато е разбираем и когато носи емоционален заряд е огромна и всеки би искал да може да владее такава техника на комуникация. Дори ако се загледаме в поведението на известните артисти ще забележим, че те ни показват поведение, стъпки, част от или цели хитове, които карат публиката да реагира по един и същи начин. Вие не искате ли да можете да правите така? Да предизвиквате реакции, които ви носят дивиденти под формата на аплодисменти, цветя след концертите, сълзи или смях. . .
Всеки го прави, но да се научиш да използваш инструмента „Напомняне на състояние“ или „Събуждане на преживяна емоция“ е майсторство, за което се иска подготовка. Сега ще ви предложа няколко простички техники, които ще ви помогнат да се справите с напомнянето на преживени емоции.
Често пъти в уроците си казвам, че ние не сме в датската ясла или детската градина. За това не е нужно да повтаряме един жест по сто пъти ако някоя характерна дума или изречение се повтаря много често.
На какво се дължи това, че малките дечица повтарят едно и също движение толкова пъти, колкото се повтаря дума или припев в песента? На това, че първо те нямат нужния житейски опит. Второ често пъти дори не знаят някои от предметите или героите, за които пеят. Третото е, че няма кой да им обясни какво и как да направят, ца да изглеждат по-нормално на сцената, а не като малки и зле сглобени роботчета. Все пак това е приемливо за тях, но за човек на 6, 7 или 8 години и по-голям това не е нормално.
Какво да правим? Ако в първото изпяване на припева сме показали слънцето с ръка следващия път можем да го погледнем. А след това можем да кимнем с глава в същата посока. Важно е да се уточни, че указващите посока жестове трябва да са все натам, накъдето сме „поставили“ слънцето още първия път. Създаваме модел в съзнанието на зрителя. След това просто му го напомняме.
Има и обратното на това действие, когато правим нещо, което може би в началото не е съвсем ясно защо се случва, но в някакъв по-късен момент от песента се дава отговор на това физическо действие. Нарича се Предявяване. Тук модела не е в текст, предмет или човек, а в действието. Жеста или погледа, който се повтаря много пъти е нещото, което остава в съзнанието на зрителя. Отговорът може да е в текста или в последващо действие. Зрителя ще запомни жеста и винаги ще го свързва с тази песен и конкретното изпълнение.
Какви са рисковете на едно такова поведение? Ако приемем, че трябва да направим първия вариант и да показваме, примерно слънцето по няколко различни начина, то би било добре да имаме голям набор от жестове, с които да показваме. Това се налага защото ако трябва да изпеем песента два пъти по ред, да речем на конкурс.
Първо в конкурсната програма и после на гала концерт, то двете изпълнения трябва да изглеждат различни. Да носят характера на образа и песента, но да не повтарят дословно всеки жест и стъпка. Правя уговорка, че не говоря за хореография. В случаите, когато имаме поставен танц няма как да променяме танца.
Да се върна на жестовете. Във второто изпълнение показването на въпросното слънце е добре да бъде с поне няколко различни жестове или поне жестовете от предното изпълнение да не се повтарят в същия ред.
Точно обратното е положението с втория случай. Повтаряме един и същи жест няколко пъти, за да може публиката да си създаде модел в съзнанието чрез действието.
Как се постига това? След като сте определили характера на образа си, основното послание и вече започвате сценичната реализация на песента е нужно по време на репетициите да правите видеозаписи, да ги гледате и анализирате. Целта е да се получи изпълнение, което изглежда естествено като нормален разказ, нормален монолог или просто споделяне.
Научете малко повече за Жеста ТУК!
Големият артист за това е титулуван „голям“, защото неговите представления винаги изглеждат сякаш сега спонтанно ни разказва тази история и никога не я е наизустявал. Като че ли историята се е случила на него, а не я е чел и репетирал часове наред.
Всяко едно прекрасно изпълнение коства часове и дни репетиции, търсене на най-подходящия и внушителен образ, изучаване на човешко поведение, съдби и реакции и още много и много мънички детайли, които правят изпълнението да изглежда естествено на сцената. А ние това искаме – да изглеждаме естествени на сцената. Да скрием притеснение, незнание или липса на житейски опит зад представяне, които ще внуши нашето послание по най-убедителния начин.
