За първите 10, за едно съдбоносно изречение, което промени съдби и моя баща,
композиторът Димитър Кърнолски
За пореден път ще цитирам тази случка от преди повече от 40 години. По време на репетиция на вокалната група на моя баща, композитора Димитър Кърнолски, в която аз не бях титуляр, а първа резерва. Просто ако някой отсъстваше аз пеех партията му. Тогава татко ми каза: „Жеста трябва да допълни думата, а не да я повтаря.“. Той беше визионер и вдъхновител. До някъде си помислих, че го разбрах, но минаха години преди да разбера смисъла на това простичко изречение. Да го разбера до степен да го превърна във верую и да го развия до докторска дисертация по сценично поведение.
Да, това беше първата крачка, а после много наблюдения, анализи, четене, питане, обсъждане, спорове. . . Опита, който натрупах през годините като продуцент и мениджър, изпълнител и постановчик само обогатяваше това, което баща ми предначерта с онова изречение за жеста и думата.
17-ти март 1945 година в гр. София е роден малкия Митко, който вярваше с цялата си душа и сърце в децата и музиката за деца. Баща му, легендарният тромбонист Лазар Кърнолски и неговата майка Недялка Кърнолска отдават малкото, което имат в онези години, за да се превърни от малкия Митко в големия Димитър Кърнолски обичан и обожаван от деца и възрастни. Той обичаше музиката и децата като въздуха, като солта. . . Като всичко. Винаги е бил душата на компанията. Виждал съм го да забавлява тийнейджъри с часове, да говори с високопоставени политически личности, творци, бизнесмени и спортисти като равни. Така общуваше и с хората, които наричаме – от народа. Баща ми беше онова моторче, което движеше големите проекти, родени в необятната му фантазия. Не минаваше и секунда без да му дойде някаква идея: музикална, постановъчна, организационна. . .
