10 грешки,
които допускат говорещите
пред публика
Съдържание
покажи
В този материал ще представя 10 основни грешки, които се случват най-често на говорещите пред публика. Вярвам, че ще намерите нещо, което да ви е полезно, без значение какъв опит имате в публичното говорене.
1. Неувереност.
От какво се ражда неувереността? Факторите са няколко, но основният е, че в повечето случаи говорещият не е подготвен добре. Не е развил достатъчно темата предварително в подготвителния период, не си знае материала ( не е специалист ), но може и да е в следствие на липса на увереност в самия себе си.
Как да решим въпроса с неувереността? Отговорът се крие в предния абзац – добра подготовка и без никакъв компромис в подготвителния етап. Репетиции, тренировки или ако щете го наречете упражняване до постигане на високо ниво на всички елементи от представянето ви. Познаване на темата до степен „експерт“ – дори да не сте експерт трябва да се подготвите до най-малките подробности, защото ако ви зададат въпрос трябва да можете да отговорите. Борба с личните си проблеми – страх от публика, сценична треска и други. Практика и много сериозно отношение към предните два проблема. Ако решите тях ще си решите и голяма част от недоверието в себе си.
2. Използване на сложни думи.
Не трябва да подценяваме публиката си, но ако публиката ви не разбира това, което говорите ще и стане скучно много скоро и с това ще си гарантирате провала на представянето си.
Как да решим този проблем? Да приемем, че вие имате богат речников запас и можете да говорите на висок академичен стил, но и да разговаряте с малки деца или хора, които не блестят с високи интелект и образователен ценз. Отговорът отново се крие в току що казаното. Трябва да проучите публиката си и да се подготвите за нейното ниво. Ако ще говорите пред професори в академия, тогава сленг, диалектни форми дори и на шега и всякакви „махленски“ изкази не биха били приети добре. В същото време ако се опитате да говорите на висок академичен стил пред работници от сферата на промишлеността ще получите същия ефект, както с професорите. Проучете публиката си и щателно се подгответе за нея. Проучете я добре.
3. Реч без примери създава усещането за монотонност а съдържанието трудно „смилаемо“.
Какво значи това? Нужно ви е да направите паралели с неща, които са познати и вече приети от вашата публика. Така те ще свържат важната за усвояване информация с нещо, което знаят или им е интересно. Ще запомнят информацията, която им предоставяте и ще направят най-доброто за вас – ще ви гледат и слушат с внимание.
Най-добрите примери са тези, които утвърждават вас като експерт. Добре е да може да разказвате за събития, на които сте присъствали. Но пък не всяко събитие е такова, нали? Тоест, ако не може да кажете, че сте присъствали на обезглавяването на Кралица Антоанета това няма да намали качеството на примера, тъй като говорим за събитие преди векове, което е световно известен факт. Но ако става дума за буря, инфлационни проблеми или концерт, то тогава съветвам да търсите примери, които са по-близко до вас. Така хората ще ви приемат като експерт много по-лесно. Ще ви повярват.
4. Жестове и мимика – ако са хаотични, неправилно поставени във времето и пространството или са грешни ще провалят впечатлението и ще усложнят приемането на информацията от публиката.
Какво значи хаотични жестове – махане без да има връзка с общото поведение. Неправилно поставените жестове са тези, които са сякаш от друг разказ. Стоят като кръпка или просто в динамичен план не отговарят на общото представяне. Грешен жест е този, който не може лесно да се свърже с думите или пък е противоположен по значение и обърква публиката.
Не трябва да забравяме, че ние общуваме над 75% невербално. Хората са свикнали да гледат всеки жест и поглед и да разчитат по него посланието ви. Това, че не са специалисти по езика на тялото в академичен смисъл не значи, че не разбират този език. Напротив – това е един от езиците, които разбираме най-добре, но просто не го говорим добре.
5. Некачествена подготовка.
Ако се върнем на първата описана грешка в този материал ще видите, че сега става дума за обратното. Ако подготовката ви е недобра, ако сте „икономисвали“ от упражнения и консултации, от решаване на технически проблеми и проучване на публиката ви това може до голяма степен да снижи качеството на представянето ви. Нещо повече – има опасност да загубите доверието на публиката, а веднъж загубено доверието не се връща никак лесно.
6. Монотонно говорене.
Равният говор, познат още като монотонен, е убиец на доброто настроение, възприятие и комуникация. Публиката ви може да заспи буквално ако става дума за представяне по-дълго от 20 минути.
Как да решим проблема с монотонното говорене? Това е проблем, който понякога се решава в средносрочен план. Но все пак какво трябва да направим. Темпото и ритъма на говорене трябва да се сменят с новите дялове в речта. Динамиката трябва да следва естественото развитие на вашият разказ. Трябва да можете в моментите, когато всички очакват да извикате просто да прошепнете нещо. Или пък да смените рязко тона с такъв, който ще разгони тишината и всички ще се събудят. В общи линии трябва да държите под напрежение публиката си. Всеки един момент трябва да очакват нещо ново да им се случи. Ако приемете да се научите да говорите интересно за своя цел вие ще се настроите да дебнете за своите интонации, скорост на говорене и темброви окраски, а това ще направи представянето ви интересно и вълнуващо. Да, ще е интересно дори тогава, когато говорите за борсови индекси или анализ на продажбите на никел в Северна Африка на бабите пред вашия блок.
7. Липса на паузи в речта ви.
Това е точно толкова лошо, колкото и монотонното говорене. Не забравяйте, че публиката ви възприема информацията, която и давате точно толкова бързо, колкото възприема човекът с най-бавни показатели по възприемане на информация пред вас. Добре, малко по-простичко. Една физическа система е толкова силна, колкото е силен най-слабият ѝ елемент. В електрическите системи не случайно има предпазители, които народа нарича бушони. Тяхната задача е да предпазят от счупване, изгаряне или друга авария скъпо струващите елементи в системата. Също така и здравето на хората. Но ако говорим за публика този закон е малко по-различен. Аз го трансформирам така: Колкото по-голяма по численост е една публика, толкова повече време и е нужно, за да възприеме казаното от вас. Средното ниво на възприемане пада много с увеличаването на брой хора в аудиторията ви. За това препоръчвам кратки изречения и паузи между тях. Погледнете как говорят световните лидери. Говорете като тях.
8. Отсъствие на чувство за хумор, но присъствие на всезнайковщина.
Чувството за хумор е това, което често пъти скъсява най-бързо дистанцията между хората. Но това далеч не означава, че всеки умее да се шегува. Пълно е с хора, които са „оперирани“ от чувство за хумор. Какво да правят те на сцената? Да не се шегуват. Ама никак. Ако не можеш да правиш салто, то сцената е най-последното място, на което да се опитваш да го научиш. Ако все пак имате чувство за хумор и приятелите ви обичат да слушат да разказвате вицове и истории, то един съвет – разказвайте веселите истории с главен герой – вие. Така ако има хора, които са безчувствени към смешното или дори се засягат ще се чувстват добре, докато ви слушат. Дори ще се усещат малко над вас, защото те няма да са в онази толкова „неприятна“ ситуация, над която всички се смеят.
Всезнайковщината е друга крайност. Хората не обичат да слушат някой, който знае всичко и не спира да говори. Понякога трябва да признаете, че нещо не го знаете. Дори да попитате. Директно им задайте въпрос. Спрете потока от думи, който сте подготвили. Това само ще подсили емпатията към вас и ще заздрави връзката между вас и публиката ви. Това ще доведе до успех в представянето ви.
9. Суетност.
Ако не сте суетни ще накарате слушателя да си мисли, че вие не държите на външен вид и не уважавате публиката си. Но пък ако сте прекалено суетни това създава чувство за неувереност. Раждат се мисли в публиката, че сте силно притеснени и „избивате“ това си чувство с постоянна грижа към външния си вид.
