1-    ви юни или какво е общото между 3, 25 и думата Маестро

       На 1-ви юни ние се сещаме, че децата имат празник и надуваме балони, ходим на сладкарници, правим концерти или ходим на кино. . . Децата имат празник всеки ден и ние не трябва да го забравяме нито за миг. Въпреки това често се случва да го забравяме. Аз не правя изключение. И аз забравям, че дъщеря ми има всеки ден празник.

      Тази година на 1-ви юни решихме да я заведем на концерт. В ОКИ „Надежда“, под диригентската палка на маестро Минко Ламбов Симфониета „София“ и Джаз формация „София“ акомпанираха на изпълненията на Леон Даниел, Жени Кринчева, Яна Чакалска (която ни удиви и с прекрасното умение да е водеща на концерта), ВГ „Палавите ноти“ с ръководител Венелина Миланова както и ученици от Voice academy и студенти от ДМА „Панчо Владигеров“ от класа на Адриана Бенова. Дълго стана, но трябва да споменем всички участници. Изпълняваха произведения, които са класирани за финала на конкурса за детско юношеска песен “Eclectica Union Kids symphony competition” в последните две издания, както и песни от мюзикълите „Дивите лебеди“ и „Куфарчето Куфи“ по музика на маестро Ламбов и либрето на Ана Топалова. 

      Вероятно всички, които четат тази моя статия знаят, че съм син на композитора Димитър Кърнолски, който посвети живота си на детската музика. Аз самият бях на 10 години, когато записах първата си песен в БНР в дует с Хилда Казасян. Тоест, моето отношение към детската песен е изключително лично и много професионално в същото време. Освен всичко останало самият аз пиша детски стихове, приказки, песни и дори имам театрален спектакъл, който се игра три сезона на сцената на ОТ „Възраждане“. 

    Силно развълнуван и с нетърпение очаквах концерта. Но това, което ми се случи бе извън всички мои очаквания и предположения. Аз бях в шок и, когато след концерта разговарях с маестро Ламбов му показах как още ми треперят ръцете от вълнение. Прекрасен оркестър, невероятни певци и още по-прекрасна музика за деца написана от много и различни автори. Васил Бележков, когото открих и като прекрасен оркестратор, Вида Пиронкова, която има своят почерк, но и специално отношение към децата, Снежана Бахчеванова, Веси Бонева, Тодор Янкулов, Яден Велчев, Цветелина Белева, Димитър Благоев и разбира се маестро Минко Ламбов, който освен, че е автор на някои от творбите е оркестрирал и по-голямата част от песните на другите автори, които участват в концерта. 

    Тук трябва да отбележа нещо, което до някъде хвърли сянка на събитието. Освен от рекламата в личния профил на маестро Ламбов във Фейсбук и плаката, който той споделяше на стената си в социалната медия преди събитието  от страна на ОКИ „Надежда“ нямаше НИЩО за концерта. НИЩО!!! Нито в официалната страница на културния институт, нито във фейсбук страницата им. За ТЕХНИЯ концерт, в ТЯХНАТА зала…..  Залата не беше празна, но можеше и да е препълнена от деца и родители, които биха искали да чуят НОВА БЪЛГАРСКА МУЗИКА ЗА ДЕЦА. Всичко това няма как да остане незабелязано, както се видя и чу в разговорите на хора от публиката след концерта. Музика, която професионалисти от най-висок ранг са написали и представят специално на най-детския празник.

1-ви юни или какво е общото между 3, 25 и думата Маестро

     Дъщеря ми, която покрай работата ми с над 35 вокални школи в страната е видяла какви ли не млади дарования и е чула какви ли не песни за деца слуша безмълвна целия концерт. Тя е на 11 години и всички знаем, че на тази възраст децата НЕ ЛЪЖАТ, когато става дума за концерт или спектакъл. Като не им харесва почват да шумят, да говорят, да питат, да правят какво ли не. . . Дълго след концерта обсъждахме с нея и с майка ѝ какво точно ни се случи в залата на ОКИ „Надежда“ и под палката на маестро Ламбов. А ни се случи празник. Не само на децата, но и на порасналите малчугани, превърнали се в родители.

А сега ще ви обясня каква е връзката с числата 3, 25 и думата маестро. Вероятно знаете, че аз съм трето поколение академичен музикант. Дядо ми, Лазар Кърнолски беше легендарен български тромбонист. Баща ми, маестро Димитър Кърнолски беше композитор, а след тях скромно се нареждам и аз. Всички в семейството ми са музиканти – леля ми, жена ми, племенницата ми и т.н. 

В семейството на маестро Ламбов положението е подобно. Неговия дядо, Минко Ламбов, чието име гордо и с достойнство носи маестрото, бе виртуозен акордеонист. Баща му, маестро Кирил Ламбов бе композитор, диригент, пианист, педагог. За маестро Минко Ламбов май написах вече доста и става ясно, че също е композитор, диригент, аранжор, пианист. . . Тук тези 3 поколения музиканти също са обградени от музиканти в семейството. И сега ще ви разкрия една тайна. Дядото на Минко Ламбов е работил с моя дядо. Бащите ни са работили заедно по не една и две детски песни. Аз и Минко сме работили с нашите бащи. Дори съм взимал уроци от маестро Кирил Ламбов по хармония преди да бъда приет в ДМА. Аз и Минко сме работили по концерти, които аз съм организирал за негови джаз формации у нас и в чужбина. Пял съм негова музика на сцената на зала „България“. С други думи говоря за приятелството ни, което е с давност повече от 25 години. За това и поставих числото 25 в заглавието. Но става дума и за семейното ни приятелство и съвместна работа в три поколения. . .за сега. 

1-ви юни или какво е общото между 3, 25 и думата Маестро

Знаете ли обаче, защо е думата „маестро“ в заглавието? Ще ви обясня. Но първо искам да ви обърна внимание, че това е думата, която най-много пъти се повтаря в тази статия. А сега да разгледаме и какво значи тази дума. Маестро е италианския превод на думата майстор. Но ако наречем музикант майстор, то неизменно остава усещането за виртуоз, който прави нещо много добро и дори уникално, но не е маестро. Маестрото е онзи човек, който „дава хляба“ на всички след него – композитора. Той стои на върха на музикалната пирамида. Без него няма музика. След него е диригента. Той също е маестро, защото свири на най-сложният инструмент в музиката – свири на оркестър. Свири, като ръководи група хора с различните си характери, възможности, мисли, проблеми, мечти. . . Често пъти диригента е и композитор, но не е задължително. Единственото, което е задължително е да знае за музиката точно толкова, че дори и повече, колкото и композитора.

     За мен, обаче, не е достатъчно да си композитор или диригент, за да си маестро. Всички сме били на концерти, на които оркестъра не звучи добре. А това е така, защото диригентът е слаб. Той не може да „свири“ добре на оркестър. Ето ви един много прост пример. Купувате си компютър, който е точно толкова мощен и дори е съвсем същия като на най-добрия програмист в света. Смятате ли, че ще създадете добра програма с него. Толкова добра, че да се изправите до най-добрия програмист и гордо да кажете, че и вие сте програмист? Не. Не и без добрата подготовка. Тоест, инструмента е предпоставка за добра работа, но не е достатъчно условие. Така е и с диригентите. А с композиторите е дори още по-трудно. Нотите са едни и същи и са за всички. А и не са много. Но пък познаването в детайли на ВСИЧКИ музикални инструменти, форми, възможности и ограничения са задължителни. Иначе няма да се справиш със задачата да напишеш добро произведение. Но за мен и това не е достатъчно, за да наречеш някого Маестро. Да, практиката налага да наричаме композиторите и диригентите маестро. Това е като доктор, инженер или архитект. . . Чували сме и музика, която не е достойна за бурни аплодисменти казано по-меко.

От моя гледна точка думата Маестро, да с главна буква, се заслужава. Защо моят дългогодишен приятел и колега, когото аз до сега винаги съм наричал Минко заслужи моето най-искрено и най-дълбоко уважение и задължението ми да го наричам Маестро? Защото на 1-ви юни аз осъзнах, че прекрасният композитор, диригент, пианист и човек е направил нещо, което БНР, БНТ, Съюза на българските композитори, Министерството на културата и редица други държавни и частни институции не са направили. Дори нещо по-лошо – бездействието им е пречело и е убивало това, което Маестро Ламбов е възродил. А именно – желанието на българските композитори и автори да пишат, да създават, да творят за деца. Маестро Ламбов е събрал, помогнал за създаването, съхранил и разпространява прекрасна нова детска музика. Самия той пише ДВА детски мюзикъла и не спира да създава песни за деца изпълнители. Такива хора аз наричам Маестро. 

Сега разбрахте ли защо думата маестро се повтаря толкова често? Разбрахте ли, че когато концертът свърши, музиката отзвучи, а в залата остава само тишината децата трябва да отнесат в сърцата си прекрасна детска музика. Такава, каквато се създава не само за 1-ви юни. Такава, каквато се създава целогодишно, защото децата наистина имат празник всеки ден. Но музика за деца се създава най-трудно. Тя се пише от хора, които обичат безкрайно децата и всяко докосване до клавишите на пианото, всяка написана нота е едно погалване на детската душа. 

Ако възникват въпроси можете да ми пишете ТУК!

Също така можете да ме намерите във Facebook!

Присъединете се към групата за Публична реч за деца!

Подпишете се в канала ми в YouTube!

Присъединете се към моя канал в Телеграм!

 

Успех!