Самоуважението е на 1-во място.
С него започва уважението към вас!
Това е тема, която повдигам с особена болка в сърцето си. След тридесет години в българския шоубизнес и по-специално в организацията на конкурси и фестивали трябва да констатирам, че отношенията между организатори и участници са като на пазар за зеленчуци.
Не съм гледал цялата конкурсна програма на 31-то издание на Международния поп-рок конкурс „Сарандев“. Гледах гала концерта и награждаването. За повечето от вас е ясно, че аз съм много тясно свързан с този конкурс. Само и единствено в последните седем години, тъй като живея в чужбина не съм член на журито. Преди това дори съм бил постановчик на конкурса, като съм отговарял за сцена, осветление и звук, водещи и дори до някъде сценарий.
За всичките двайсетина години, през които съм бил част от конкурса „Сарандев“ съм виждал едно безкрайно уважение от страна на всички към тази институция в българските конкурси. В най-слините години участници от над 10 държави са се борели за наградите. Беше празник и не ни се разделяше след края на конкурса. Обещавахме си преди да си тръгнем, че съвсем скоро ще се видим на следващото издание. Създаваха се приятелства и творчески тандеми, които продължават и до днес. В следствие на този най-голям и един от най-старите конкурси в България се родиха редица други конкурси, които заемат своето място на конкурсната карта на България.
Но всичко това, което ви разказвам май вече не е живо. Май всеки гледа какво ще пише на дипломата след конкурсната програма. Май всеки се интересува колко по-голяма купчина с награди ще има. Особено се цени трупането на първи места и Гран-при-та. Май всеки е спрял да уважава себе си, но търси уважението на другите.
Да си на първите три места в конкурс е нещо, което се отдава на единици при всяко издание. А да си носител на Гран-при е отговорност и се дава САМО на един от всички. Този, който се отличава с нещо. Да вдигнеш високо „медал“ от конкурс не е често срещано явление. Но не и по нашите географски ширини и дължини. Явно обезценяването на конкурсите дава своите плодове. Всеки се интересува само от наградата и после…. После нищо. Следващия конкурс. А някои, както се видя на „Сарандев“, дори не изчакват да си вземат наградата за призово място.
Предупреждавах, че пренасищането на конкурси, организирани във всяко село и паланка ще доведе именно до обезценяването им. Казвал съм го нееднократно. Говорил съм и с организатори. Имаше момент, в който конкурси се създаваха, защото: „Нас на този и този конкурс не ни оценяват по достойнство и за това ние ще си направим наш. Хем ще си печелим наградите, хем тях ще ги „порежем“ при наградите.“. Тази пагубна логика даде своите трънливи плодове.
Хората загубиха чувството си за самоуважение. Защото какво по-голямо доказателство, че уважаваш труда си, когато имаш 1-во място на конкурс и с радост застанеш на сцената, приемеш наградата си, защото си приел че журито така е решило?
Знаете ли колко пъти съм го казвал това: Като смятате, че някой конкурс не е за вас, журито е нечестно, организаторите са слаби в работата си – не ходите. Но ако отидете значи, че сте приели обратното и условията на конкурса и трябва да уважавате и организаторите и най-вече СЕБЕ СИ! Трябва да е много фрапираща грешка, незачитане на таланта ви или някаква „игра“ на жури и/или организатори, за да станете и да си тръгнете без да получите наградата си. Това е акт на незачитане на решението на журито, работата на организаторите и публиката.
Кой каза, че един родител, изпълнител, вокален педагог може да реши по-обективно от журитетна комисия от няколко професионалиста кой е най-достоен да получи наградите? И как хора с професии, които са далече от музиката и сценичните изяви изобщо си позволяват да съдят мнението на журито? Тогава защо не се намесват по време на медицински операции, по време на решаването на юридически казуси или пък да вземат да карат самолета вместо пилота?
Ако аз организирам конкурс за в бъдеще ще поставя условие: Ако не останете за награждаването и не изпълните ангажиментите си на гала концерта сте дисквалифицирани и наградата ви автоматично преминава в следващия класиран от журито. Крайно време е да се включат червените картони. Даже е много късно, но все още има надежда, че самоуважението на изпълнителите може да се възвърне и съхрани!
