1 + 1 = блясък в очите и затаен дъх
Умението да настроите публиката на вашата вълна и тя да «диша» с същото темпо, с което дишате и вие е мечта на всеки човек, който излиза пред хора да представя изкуството си. Тази мечта е постижима, разбира се!
Сигурeн съм, че и на вас ви се е случвало такова преживяване. Може би не след филм или концерт, но след прочетена книга или театрален спектакъл.
Като деца най-много ни допадаха филми за индианци и каубойци. Разбира се, че индианците бяха добрите, а коубойците – лошите. Имаше и филми, които бяха по-скоро само каубойски. Тогава имаше добър и един лош каубой. Ние винаги сме избирали страната на добрия – защитник, силен, красив, умен, непобедим. . .
След филма, още докато излизахме от киното се надпреварвахме да споделяме впечатленията си. Един през друг говорехме: «Видя ли го, когато извади пистолета и застреля трима лоши?», «А когато скочи в днижение от коня и се преметна уж че е убит, но после се оказа, че това е най-готиния трик на земята…», «Този номер с ласото го е измислил добрия. Сигурен съм! Даже баща ми има приятел, който е живял в Америка и е чувал за този каубой и номерата му.».
Ентусиазма, с който обсъждахме часове наред филма говореше само за едно – филма силно ни е въздействал. Почувствали сме се като истински каубойци. Увлечени от чара на главния герой ние искахме да приличаме на него. Очаквахме и вярвахме, че това е нашето бъдеще!
Когато пораснах малко и започнах да свиря на китара «Щурците», «Тангра» и «Сигнал» бяха моите идоли. Ходех на концертите им. Знаех песните им на изуст и с дни репетирах у дома пред огледалото стойки, чупки, пози. . . Правех се че свиря пред огромна зала пълна с ентусиазирани мои фенове. И това само защото тези групи са ме вдъхновявали. Карали са ме да мечтая. Припознавал съм в тях себе си по един или друг начин.
Ние не музицираме, не танцуваме, не пеем заради себе си пред публиката. Да, задоволяване на егото винаги има и е нужно на всеки артист, но не това е основното. Ние трябва да нахраним с емоции гладните за преживявания фенове. Дошли от всякакви места, за да чуят СВОЯТА история от нас.
Както казах вече, това се учи. Това е умение. Ще можете да накарате публиката ви да направи всичко, което вие пожелаете тогава, когато вие ѝ предложите персонално отношение и истории, в които всеки да се познае. Всеки да намери своя спомен или емоция. Ние работим с тези два компонента на човешката психика – спомени и емоции.
Не става дума артиста да е въодошевлен и увлечен от шоуто, а публиката да е ангажирана и увлечена от това, което става на сцената.
