За поведението пред камера – 1 много важен съвет!
В предната публикация „Трите стълба при създаване на видео за участие във вокален онлайн конкурс“ ( натиснете името на публикацията, за научите повече ) засегнах повече техническата страна на качественото видео, което правим за участие във вокален конкурс. Но забелязах, че остава един неразгледан проблем – поведението пред камерата.
Ако обърнете внимание на видео клиповете, които се публикуват, с цел показване високо вокално майсторство ще забележите, че голяма част от тези видео клипове наистина може и да не се гледат. Няма да коментирам пеенето, защото това е обект на друг анализ. Ще оставя тази задача на моите колеги вокални педагози и певци.
Ето какво забелязвам аз от позицията на зрител. Пуска се камерата и се започва пеене, което трябва да ни зашемети с високохудожествените си постижения и техническо майсторство. Разбира се, че точно така не се получава и особено в домашни условия. Скъпи млади и не до там млади колеги певци, има новина, която няма как да сте пропуснали ако сте решили да правите видео. Ето я – Хората слушат музика с очите си!
Нека го разтълкуваме. Обърнали ли сте внимание на това, че гледайки видео клип на любим известен изпълнител ние се прехласваме от картини, цветове и ефекти. Самото актьорско представяне на певеца или певицата също много ни допада. След това купуваме билет за концерт и оставаме разочаровани. Няма нищо общо между видеото и концерта. Звездата във видеото е режисирана от професионалист. На концерта често пъти никой не обръща внимание на певците какво и как трябва да правят. Ако говорим за турне, то тогава има цял екип, който подготвя шоуто и често пъти присъства и режисьор. Но ако имаме единичен концерт, каквато е практиката у нас ние имаме един певец, който разчита на опита си и на това, че номера ще мине и без репетиции. Да не говорим, че заплащането е такова, че няма време и пари за работа с режисьор. И тогава разочарованието е огромно. Разликата между това, което се вижда на клипа и това, което се вижда на сцената е от земята до небето. С други думи става дума за сценарий или нещо подобно на сценарий.
Какво да направим ние, които се опитваме да снимаме у дома клип на песен? Първото нещо е да се настрои техническата част. Нещо, за което можете да прочетете в предната публикация. След като сте приключили с всички технически приготовления и сте направили проба на звук и картина трябва да снимате. Но всъщност още преди всяка техническа подготовка трябва да имате ясна представа за това, което искате да снимате. Как да го снимате и защо. Какво ще правите ако вие сте обекта, тоест, певеца. Има ли нещо, което трябва да се вземе предвид и да се снима специално. А нещо, което не трябвада се показва?
Ако сте си изяснили тези въпроси значи вероятността да направите хубаво видео се увеличава многократно. Ако ли не се връщаме на първо водоравно – анализ на текста, намиране на основно послание на песента, избор на позиция от която пеем ( разказваме ) историята. След това избор на поведение и след това репетиция за пред камера.
И тук започва интересното. Колко и кога да гледаме камерата? Трябва ли да се движим и колко? Какви жестове да правим? А това с костюма и прическата дори и не го засягам, защото тук се изискват много допълнителни условия, които да изпълним. Та, ако сме определили поведението си и знаем какво говорим е добре да направим нещо много важно – ДА НЕ ЗАТВАРЯМЕ ОЧИТЕ, ДОКАТО ПРАВИМ ЗАПИСА!
За тези от вас, които се интересуват как да гледат камерата, как да се движат, колко и защо да жестикулират препоръчвам да се сдобиете с книгата ми „Пеещото тяло“ ( натиснете върху заглавието на книгата за подробности ), която е единствена на български и руски езици и една от едва петнайсетината книги на английски по тази тема. Можете да научите и за работата с микрофона, костюма и много други неща. В края на публикацията има информация как да се свържете с мен ако ви е нужна и консултация или помощ при подготовката ви.
Защо обръщам внимание на този момент? Да съм честен именно този проблем, така бих нарекъл навика да пеем със затворени очи ПРОБЛЕМ, ме подбутна да напиша този материал. Всички знаем кой а Jon Bon Jovi ( натиснете върху името за видео ). Той има този проблем. Когато пее хваща с две ръце микрофона и затваря очите. Ето едно ВИДЕО, което го доказва. Интересното е, че когато говори между песните не стиска микрофона с две ръце и не затваря очи. Напротив, дори е прекрасен комуникатор. Но да се върнем на пеенето. Много певци смятат такова поведение за правилно, добро и т.н. Знам и обяснението, че така се били самовдъхновявали и пеели мноооого по-добре, защото преживяват… Глупости на търкалета, както казвахме като деца. Този жест на затворените очи е остатъчен от детството ни, когато все още мислехме, че ако ние не виждаме този, който ни търси, то значи, че и той не ни вижда. Просто затваряме очи и за по-сигурно ги затискаме и с ръце. Тоест, страх ни е и се крием.
Моля, ако пеете някому, не затваряйте очи! Нали разказвате история? Когато говорите така ли правите – затваряте си очите и не поглеждате събеседника си? А може би просто гледате в тавана, в пода или някъде в страни? Колеги, вие сте благословени с това, че вече сте на сцена! Не трябва да се боите от нищо! Общувайте свободно с публиката. Същото се отнася и с камерата. Знаете ли, че в залата и пред екраните е пълно с хора, които „могат по-добре от вас, но точно днес имат я хрип, я гърло ги боли и всичко ще го направят, но друг път“?
Какво представлява камерата? Това е „окото“ на публиката. Гледайте в нея и въпреки трудността, която липсата на обратна връзка от публиката имате вие трябва да се представите така, че никой да не помисли, че нямате публика пред вас. Да, това е почти най-трудното нещо. По-трудно е само направата на хубав, интересен звукозапис в студио. Тогава, когато сте сами в малката стая и съвсем не знаете какво се случва с крайния резултат. Но да се върнем на видеото. Освен, че трябва да гледате камерата и да общувате с нея, то трябва и да се пазите от прекомерно „взиране“ в нея. Връщам се отново на това – мислете за нормалното общуване с някого, в което понякога отклоняваме поглед, а понякога дори затваряме очи за малко…
Жестовете – тук трябва да помислите до каква степен камерата ви „лови“ и ако нямате достатъчно пространство да компенсирате жестовете с активна позиция и отношение в комуникацията с публиката чрез лице и очи. В домашни условия не винаги имате възможност за танци, движение и големи, широки жестове. Но винаги имате възможност да погледнете в очите и да пресъздадете емоцията с една усмивка или намигване…
