Правило №3 – Ако нямате какво да казвате – не говорете!
Ако имате какво да казвате – кажете го ясно и без да бързате!
Във времето общуването с голяма маса хора от сцена или медия се е развило до наука. За това публичните изяви имат своите прости но ясни закономерности. В този материал ще разгледам някои от тях от гледна точка на певците с надеждата, че ще бъда полезен за тяхното бъдещо по-добро общуване с публиката.
Публичната реч или говоренето пред хора е един от най-големите страхове, които човек изпитва. Науката Статистика казва, че през 2020 година над 73 % от хората се страхуват да говорят пред хора и едва 68 % се страхуват от смъртта. Независимо, че има тенденция към намаляване на този процент, през 2019 година той е бил 75% страхът от публично говорене си остава най-големият за човека. Това има своето просто обяснение и то е, че ние хората се боим от това какво ще кажат за нас. Боим се от това каква оценка ще ни дадат. С други думи – боим се да не се изложим. Колкото и да е странно това е точно така.
Ще ви дам пример с нещо, което всеки познава и е срещал нееднократно. На събранията на блока или кооперацията, на събранията във фирмата обикновено изказват мнение едни и същи хора. Ако говорим за жителите на блок или кооперация, то тогава наблюдаваме още по-интересен феномен. Във всяко семейство си има „говорител“. Този, който изразява мнението на цялото семейство и дори често можем да чуем „Кажи за това и за онова!“ – подсказано му/и от другите членове на семейството.
Същото е и на събиранията на фирмата за обсъждане на важни въпроси. След приключване на събранието винаги има някой, който пита „говорителите“ „Защо не каза и за това и за онова?“. На въпроса „Защо ти не стана да кажеш?“ се отговаря: „Е, ти говориш добре. Аз се притеснявам пък и не мога да го кажа като теб…“. Познато, нали?
Независимо от притесненията, които имаме на нас ни се налага да говорим пред хора. А пък ако сме в публичните професии: певци, музиканти, танцьори и други подобни – то рано или късно ще трябва да го направим пред голяма група хора. Публичното говорене и общуването с непознати е част и от професионалния живот на мениджърите, продавачите и много хора, които са в сферата на забавленията и услугите. За това и смятам, че правилата, които ще споделя с вас днес ще са полезни на широк кръг от хора.
Като начало да се върнем на певците, защото моята основна работа е свързана именно с представянето на сцена на певците. Без значение, че много от принципите на общуване с публиката и публичната реч са еднакви за всички. И така, в кои случаи певците трябва да говорят, когато са на сцена?
-
Когато се представят;
-
Когато представят произведенията, които изпълняват;
-
Когато споделят някаква информация или предразполагат публиката към следващо изпълнение;
-
Когато получават награди или просто благодарят на публиката;
-
Във всякакви други случаи, в които се налага да направят достояние на публиката някаква информация.
Всеки, който си мисли, че „когато му дойде времето аз ще кажа това и това“ е в голяма грешка. Трябва всичко да бъде подготвено и дори репетирано. Сцената носи със себе си и голямото психологическо натоварване от отговорността и отново – страха от това какво ще кажат хората в публиката за това, което говоря. Малко са хората, които успяват без предварителна подготовка да се изправят пред публика и да говорят. Обикновено това са хора, които са говорили много пъти публично. Те имат в главите си готови схеми и модели, които могат да използват. Също така могат да използват и стари свои речи и части от тях. Но повечето хора нямат този опит.
Тук е момента, в който аз ще ви споделя нещо, което ще облекчи живота ви на сцена в моментите, в които трябва да говорите. Да почнем от общото към частното.
Първо – колкото е по-голяма на брой публиката, толкова по-бавно и ясно трябва да говорите.
Второ – говорете с паузи между изреченията.
Трето – използвайте предимно прости изречения.
Всичко това е в пряка зависимост от правилото, че колкото по-голяма е публиката, толкова повече време ѝ трябва да разбере какво говорите. Тоест, средното време за разбиране и приемане на посланието е по-дълго. Това е така, защото в голямата група процентите различни типове хора се изразява в по-голямо число. А количествените натрупвания водят до качествени изменения. Смятам, че този закон изведен от Енгелс е валиден и за голямата група хора.
Правило №3: Ако нямате какво да казвате – не говорете! Ако имате – говорете ясно, с кратки изречения и без да бързате. Казвайте познати и лесни за приемане от всички в публиката неща. Дайте на хората време да ви разберат.
Като доказателство за правотата на това Правило №3 от моята лична колекция ще ви припомня няколко имена: Ж. Желев, П. Стоянов, Г. Първанов, Р. Плевнелиев и Р. Радев. Общото между тях е повече от това, че са български президенти. Те всички говорят бавно, с кратки изречения и с паузи, които да дадат време на публиката да осмисли и разбере това, за което говорят.
